Църковно дело

Черквата

Черквата „Св. Николай Чудотворец“ село Долни Раковец е от XV-XVII-ти век.

През 865 година Великият ни княз Борис I покръства своите поданици, за да ги приобщи към правоверния свят. Православна вяра обединява прабългари, траки и славяни и създава една хомогенна и много силна за онова време държава. Учениците на Светите братя Кирил и Методий превеждат богуслужебните книги на достъпен и разбираем език. Добродетелите, на които учи християнството допадат и проникват дълбоко в славянската душа.

Първите заселници в селото ни са хора не само с високо самочувствие на българи, но и с дълбока вяра в Божието благоволение. В мрака на най-свирепото робство те намират упование и вяра в Божията подкрепа. Затова и построяват храм, където в пост и смирение да отправят молитвата си за помощ и опрощение.

Първата църква в селото била построена на Тиковото селище. Според преданието, разказано от дядо Димитър Тонков, тя се е намирала на североизточният ъгъл до портите на „Кеменджичеви“. По-възрастните хора помнят, че наблизо до това място имало побит в земята камък наподобяващ кръст с издълбан върху него нерезгадан знак. Сега този камък не съществува и съдбата му не е известна.Тъй като Тиковото селище често ни занимава, нека опишем неговата история. Около 1800 година едно семейство от с. Ноевци е подложено на тежко изпитание. Двама турци влизат в дома с нечисто намерение да отмъкнат едничката и хубава мома. Братята й запазват самообладание като посрещат „гостите“ с ядене и пиене. Когато лакомите турци се напиват, те ги завързват здраво и след това забягват с цялото си семейство. Установяват се на сегашното Тиково селище, което е пустеещо. Селяните го знаят като „Оброчището“, знаят, че е Църковно и, че който би се заселел на него „няма да прокопса“. Но преселниците идват без нищо и за тях е добре дошло да имат безплатно тази земя.

Имената на двамата братя не са известни. Изплашената мома заболява и след две години умира. Нейният брат на име Гено се оженва и създава семейство, но проклятието не го отминава. Раждат се 18 деца, като всяко доживява до 1 година, година и половина и умира. По това време на отчаяните родители се присънва, че трябва да дадат селището на църквата, сиреч да го оставят пустеещо, такова каквото си е било, ако искат да им се задържат децата. Споделили мъката си със свещеник Георги Бонев, който е баща на поп Милен и той им отговорил, че щом като така е Богу угодно, така да бъде. Изоставили селището. Ражда им се 19 дете, което оживява. то носи името Вена.

На Гено става зет Георги (Гьоре) Начев. Неговият баща се казва Начо Начов и е бил от с. Кондофрей. Младото семейство впоследствие има трима синове: ванче, Методия (Мичо) и Димитър.

На Ванче синове са Славчо, Георги и Васил. На Мичо синове са Васил, Йордан и Боян и на Димитър синове са Първан и Кирил.

От рода Тикови е Минко Тиков, за който се предполага, че е син на чичото на Гено.

Минко не е имал синове, затова приема за зет Димитър от Шадови. На Димитър се раждат двама синове – Петър и Драгомир. На Петър синове са Славчо и Иван, а на Драгомир синове са Крумч и Георги.

На петдесетина метра източно от мястото на съществувалата някога църквица се намира Райчовия (сега Владички) кладенец. Той е дълбоко свързан с цялата тази обител. Очаквайки Божието благоволение чрез молитвите си в църквата, богомолците също са се отбивали да вземат и от святата вода. Тя е помагала и сега помага на страдащи от болки в очите и за изцеление от рани. При почистването на кладенеца са извадени половин котленце древни и от по-ново време монети, пуснати от хората, търсещи изцеление. Монетите са върнати обратно в кладенеца и сега се намират там.По разказа на дядо Стоил Ширков, който е имал видение, на Тиковото селище в късна доба излизали мъртвите, играели хоро и тутакси изчезвали. Нямаме сведения и не знаем причините защо църквицата е ибила изоставена, за да построи сегашната стара църква. по преданието, разказвано от дядо Стоил гергов, камъкът на олтара на тази църква е пренесен в олтара на старата църква. Ние тръгнахме по следите на това предание и установихме, че наистина този камък съществува и сега се намира там. Пак по същото предание пътят на мъртъвците от църквата на Тиковото селище е минавал извън селото, където сега са дворните места на Лулеви, Вампирски, Милошеви, Кескови и се стигне до Петкови. Там са били първите гробища. При строежа на най-новите къщи на това място са изкопани човешки кости. Дядо Стоил наричаше този път „пътя на душите на мъртвите“. веднъж, по неговия разказ, в късните часове на нощта се чули във въздуха гласове, които били смесица от плач на жени и деца, мелоди на жътварски и други песни. Разтревожените селски кучета започнали да лаят, но те всички се вцепенили и умряли.

Гробищата от Петкови бавно се разширяват и изнасят на север, като обхващат пространството, където е новата църква и стигат до пътя между Попови и Голвучки. Много време преди Освобождението ни от турско робство те не са действащи. Новото гробище се изнася между Попови Кральови. През 1905 и 1906 година са последните посещения на гробовете на покойните.

Най-старият паметник в сегашните гробища е с надпис от 1895 година. Има и други по-стари надгробни камъни, но те са без надпис. Тези надгробни камъни са пренесени от старите гробища, защото наистина не е било по силите на всяко пострадало семейство да достави обработен и приготвен за целта камък.

Старата църква „Св. Николай Чудотворец“ е построена между XV-XVII-ти век според авторката на книгата „Археологически паматници в Пернишки окръг Димитрина Митова-Джонова. това са само предполагаеми данни. Според броя на свещениците служили в църквата и развитието на селото във времето, трябва да се доверим на това схващане, но като че ли е по-достоверно да приемем средното начало на XVI век.

Черквата

Черквата „Св. Николай Чудотворец“ село Долни Раковец е от XV-XVII-ти век.

Черквата

Черквата „Св. Николай Чудотворец“ село Долни Раковец е от XV-XVII-ти век.

Църквата е еднопространствена с полукръгли конхи (сфери). Тези полусфери са три на брой – от изток, север и юг. Те имат не само практично значение, да заздравяват стените на църквата, но и символично – погледнем ли по-внимателно ще видим, че църквата представлява един голям кръст обърнат на изток. Дебелите каменни стени са иззидани от местен ломен камък, фугирани с хоросанов разтвор. През турското робство е разрушавана неколкократно. Запазвали са се само стените на височина до 2.20 метра. Подът е послан с плочи и е под нивото на повърхността на 80 см.

През 1849 година Радомирският бей разрешава да бъде направена пристройка към църквата, така наречената „Женска църква“. Сърцето на бея сее „размекнало“ поради това, че жените са изработвали много хубави конопени повесма. При разширението се прави изцяло нов покрив. Църквата се покрива със стари керемиди. От вътрешната страна сводът се обковава с хубави, широки и гладки дъски. На следващата година зографинът Димитър от Самоков изографисва църквата. Сводът е боядисан с приглушени тонове и изобразява звездното небе. Стените също са изографисани. Сега, когато пишем тези редове, ние можем да видим само една малка част, разкрита от падналата мазилка. Църквата наистина е била за чудо и приказ. Вярващите хора идвали тук, за да забравят замните неволи. Да чуят проповедта на свещеника за извършените чудеса от Спасителя и сред богомолно трепкащите пламъчета и мириса на тамян, в смирени да потърсят спасение за душите си. Тук съвест и вяра се сливат в едно, неподвластни на никаква друга наредба и закон. Вярващите напускат храма пречистени и облагородени.

Вярващите мъже, както всички земни хора са посещавали и механите. И когато човек пийне, езикът му се развързва. Те не са могли да скрият радостта си от хубавата църква и вероятно това са изразили гласно. По това време поляците-турци, освен че са се наливали без да платят и грош, слухтели и донасяли на бея всичко. Ние не разполагаме с данни, но сигурно научавайки за това своеволие на раята беят е бил много разгневен и заповядал веднага да бъдат замазани всички рисунки. Сигурно мъка е капело от сърцето на майстора, който е трябвало да полага хоросановия разтвор върху тази безценна хубост.

Църквата е била посещавана от богомолци не само от селото, но и от по-далечни и съседни селища. По високата ограда на църковния двор, върху зазиданите греди е имало халки за връзване на добитъка, с който пътували богомолците. Хората идвали не само да чуят проповедта на свещеника, но и да видят чудотворните икони, особено иконата, донесена от Хилендарския манастир с прикрепени към нея костици на светеца-страдалец. Има и бакърен съд, донесен пак оттам от 1792 година. Идвали са и заради изцелението на святата вода от Райновия кладенец. Цялото богатство от икони, богослужебни книги и инвентар поместваме в отделни описи, така, както са посочени в инвентарните книги на църквата.

До 1885 година Църквата приканва богомолците на молитва и богослужение с клепало. През същата година са закупени две камбани. На голямата има надпис: „Тази звоната съгради на храм „Св. Николай Чудотворец“, с. Долний Раковец 1885 година майстор Алекса от с. Брлоди.“ От външната си страна към стеснения край е украсена от богати орнаменти с растителни мотиви. Има чист и мелодичен звук. Нейният звън се чува до околните села. При тъжни ритуали звъни на големи интервали, за празник на по-малки, а за пожар – често и тревожно.

Малката камбана се ползуваше за приканване на учениците за училище.

Строителството на новата църква започва през 1927 година. Освен собствените средства, с които разполага, църквата е подпомогната и от Светия синод. Веднъж получава 3000 лв., а после още 6000 лева. Поради сложните архитектурни решения и некачественото им практическо изпълнение от страна на предприемача, завършването и освещаването се забавя. Успоредно с това са поръчани още две нови камбани, които се отливат в камбанолеярната на Димитър Алексиев от гр. София. те са по-малаки от старата камбана и са с еднаква големина и звук.

През 1946 година Църковното настоятелство се подготвя за освещаването на новата Църква. по това време е премахната пристройката към старата църква и камбанарията. Някогашната вх одна врата е зазидана на сегашното положение. Пренесени са иконите и богуслужебните книги. За съжаление тогава цялата кореспонденция на църкватаа и всички стари ръкописи са унищожени като…“ненужни“.

За освещаването на новата Църква пристига Софийският Митрополит Партений. Отслужва се голям молебен. Присъстват ученици, учитгели от местгното училище, много родители и възрастни хора.

Храмът е единственият по рода си в радомирския край и е паметник с висока архитектурна стойнот. Той е една от ярките забележителности в селото.

БОГОСЛУЖЕБНИ КНИГИ И ИКОНИ

на църквата „Св.Николай“ от с. Долни Раковец

(Из Инвентарната книга от 1907 година)

БОГОСЛУЖЕБНИ КНИГИ

  1. Св. Евангелие неоковано 2
  2. Св. Евангелие оковани 3
  3. Св. Еван. оков. „Св. Син“ 1

………………………….

ИКОНИ

  1. Св. Антиминис…….. 1
  2. Икони царски……… 5
  3. Икони малки………..8
  4. Икони на Апостоли…. 12
  5. Икони Празнични…… 12
  6. Репити с разпятия…. 3
  7. Разпятия………… 2
  8. Икони плачевни…… 2
  9. Иконостаси………. 3
  10. Св. Мощи (Кивор)… 1

О П И С

на църковните принадлежности, принадлежащи на църквата „Св. Николай Чудотворец“ в с. Долни Раковец, Радомирска околия, които предава настоятелството от 1897 година на новото.

No    Наименование на   Колич.      Колич.      От какви          Забележка

църковните        в цифри     в слова     материали

принадлежности                           са направени

  1. Кръст св. Антиминис 1 един  сребърен
  2. Дарохранителници 2 две   сребърни
  3. Свети сосуди 1     едно
  4. Свети дарове 1     едно
  5. Малки свещници 3 три   никелови
  6. Големи свещници 3 три
  7. Кадилница 1     една  сребърна
  8. Мангали 1     един  кален
  9. Купели 1     един        „
  10. Налога 1     една  дървена
  11. Сандък за одежди 2 два   ката
  12. Св. одежди 2     два   ката

Председател: свещ. Михаил п. Георгиев

ПРОДАВАТЕЛЕН ЗАПИС

Долуподписаният от с. Долний Раковец, Радомирска околия Мито Тричков давам настоящия продавателен запис на Черквата и училището на с. Долний Раковец в известие на това, че продадох собственото си притежание една воденица чертата на с. Долний Раковец в мес………………то състоящи от 1/? от коминя (половин витло) отридено в месеца от другия комин (неразчетено) между съседи: Златко Иванов, бент, ваково с едно витло и мера, които часати продадох за (1750) хилядо седемстотин и петдесет гроша и парите си получих напълно пред удостоверените свидетели.

Вследствие на това се дава настоящето и на училището и черквата, за да им послужи за домашен крепостен акт и ся задължавам да изповедам продажбата пред съда т.е. когато ме повика черковното и училищно настоятелство и за удостоверение се подписвам.

А в противен случай ако би да претендира некой от роднините и съседите ми то Аз ще отговарям пред съда и аку би да ме изповядат обещавам ся да им заплатим всичките съдебни разноски.

10 ий Август 1987 год.

с. Долний Раковец       Продавач:

Мито Тричков

По молба за безграмот. подпис.

Стоил Лазев

      С В И Д Е Т Е Л И

Владко Поцърненски

Иван Величков

по молба за безграмотността

ги подписват от:

Яне Златков

Михалко Стоин

Христо Кос…………….

Advertisements