ФК Сарата (Долни Раковец)

ФК Сарата (Долни Раковец)

ФК Сарата (Долни Раковец)

Футболен клуб Сарата е сформиран през 1941 година в село Долни Раковец. Важен момент от историята на футбола в селото е двата мача с германската войскова част през 1941 година. Войсковата част, която по онова време се намират в Долни Раковец много бързо разбира, че в селото се играе добър футбол, след неколкократни наблюдения на тренировките на отбора.

Футболът постепенно започва да се харесва от населението, печели привърженици и поклонници, става ежедневие в живота на хората в селото. През 90-те години на XX век отбора е разпуснат, като половината футболисти са отишли да играят в съседното село Стефаново. През 2008 г. с помощта на кмета и младежката организация в селото ФК Сарата е въстановен. Към момента отборът се състезава в „А“ Областна група 2 Перник и се представя отлично.

ВИЖ ОЩЕ:
Програма на ФК Сарата
Класиране „А“ ОФГ Перник – подгрупа А2

ФК Сарата (Долни Раковец) Името на отбора
През 1946 година започнало околийското първенство, в което отбора от Долни Раковец се представял отлично.Тогава отборът приел името на загиналия във войната футболист от селото – Славчо Ситнилски „Сарата“. От тогава името на отбора не е сменяно никога.

Известни футболисти играли в отбора
Методи Колев – Играл след Сарата в „Миньор“ Бобов Дол.
Симеон Шадов – Играл в „Миньор“ Перник , и повече от 10 години е бил треньор там.
Ангел Колев – Играл след Сарата в „Локомотив“ София , дълги години е бил треньор там , както и в кипърските „Омония“, „Анториозис“ и други.


Футболът В Долни Раковец не е от Вчера

Наистина футболната игра бързо измества останалите игри и завладява масово всички деца и младежи. Във всяка махала и всеки ден се чуват гласовете на играещите, острите спорове за гол, които понякога стигат до юмручни схватки, до нервни разправии, защото в тях липсват съдии. Обикновено побеждават по-силните физически. Игрите, разбира се, про­дължават дълго и до тъмно. Децата се връщат в къщи вечер с мокри крака, с кални дрехи, изпотени и крайно изморени. Често децата изстиват, вдигат температура, „правят“ ангини, кашлят продължително. Още по-често те не изпълняват поръченията на бащите и майките, свързани със земеделския труд и отглеждането на домашните животни, след което неминуемо идват караниците и боят.

Въпреки всичко това, футболът става ежедневие и страст, без която животът е невъзможен. Както при всяка игра, така и при футбола едни напредват по-бързо, други по-бавно! Появяват се най-добрите вратари, най-добрите защитници („отбрана“), най-добрите нападатели и голмайстори. Играта започва да излиза извън пределите на махалите, възниква съперничеството между отделните махали. „Кралчевата“, „Божковата“ и „Колевата“ махали имат вече свои отбори, които често влизат в единоборство във владеенето на топката. Не бива да забравяме, че учениците в началния курс и в прогимназията през периода от 1920 до 1940 година наброяват около двеста, което означава, че във всяка махала футболната игра е твърде масова.

Голяма роля за по-бързо развитие на футбола изиграва прокарването на теснолинейната железница през 1917 годи­на от Радомир, Дупница, Горна Джумая, Петрич. Трасето й ми­наваше близо до днешното шосе Радомир – Дупница Това даде възможност да се разширят контактите от селото

През този период Долни Раковец беше едно от най-го- лемите села в тогавашния Кюстендилски окръг (санджак) в които влизаха околийските градове: Радомир, Дупница днешните градове в Македония Враня, Кратово, Щип и Струмица

Много интересен момент от историята на футбола в се­лото са двата мача с германската войскова част през 1941 година. Любителите на футбола от тази войскова част които по онова време се намират в селото много бързо разбират че в селото се играе добър футбол, след като няколко пъти наблюдават тренировки. Предложението за мач не закъсня­ва.

Първият мач е в „Мерята“. Нашите футболисти играят боси  с опинци и побеждават с 1 : 0.

За втория мач германците се подготвят по-сериозно като довеждат „подкрепление“ от войсковата част в Радомир. Този мач е много по-интересен и естествено много по-тежък за нашите, но въпреки всичко резултатът е пак в наша полза 4 : 2.

Футболът постепенно започва да се харесва и на възрастните, печели привърженици и поклонници, става ежедне­вие в живота на хората от селото.

Едва ли можем да си представим от гледна точка на днешния спортен морал и взаимоотношения между хората че е възможно да се изработват футболни обувки за играчите с такива невероятни усилия, както тогава.

Иван Младжов (Денгубата) разказва как с приятели от селото събирал агнешки кожи, чиято продажба била строго забранена, и с много голям риск да бъде арестуван във влака ги принасял в куфар до Кюстендил, където играел в юношес­кия отбор на града и с „тайна“ бележка на приятел от отбора предавал кожите на майстор-евреин в града за обработка. След това довеждал от Дупница майстора-обущар Никола (зет в семейството на Ситнилските), който взимал мярка на всеки играч и изработвал обувките в своята работилница в Дупни­ца. Интересно е да отбележим, че от кожите на кравите, които селото и църквата давали като жертвоприношение на курбана в деня на Спасовден, на който се събирало цялото село, (в местността „Св. Спас“), изработвали гьон при същия майс­тор в Дупница. А той наистина бил голям майстор.

Дългогодишният служител в Български държавни железници, страстен привърженик на „Локомотив“, София, член на ръководството на отбора в продължение на няколко години, Славчо Ширков също снабдяваше нашия отбор с обувки и топ­ки. Първите футболни топки се състояха от две части: плондир с цицка и кожено кълбо, разрязано около 5-6 см с дупки от двете страни, за да се завърже и стегне отгоре.

През 1956 година по препоръка на Славчо Ширков треньор от „Локомотив“ София наблюдава играта на вратаря на нашия отбор Иван Андонов в мач с отбора на Калкас в село Калкас, за зонално първенство и веднага след мача му предлага да отиде на тренировки в София.

Спортният живот на Андонов е пример на необикновена любов към този спорт, живот немислим без играта на вратарското поле. Той игра активно, в много добра спортна форма и продължително в Долни Раковец и в отбора на военното подразделение в Дупница, където беше на задължителна военна служба от 1950 до 1953 година.

Неговите съотборници и приятели помнят случая, когато съществувала опасност да закъснее за мач в село, тъй като той работеше в Перник и пътуваше всеки ден. Качили се в Перник на товарен влак във вагон с греди. Напразни били надеждите му влакът да спре на Радомир. След гара Радомир влакът увеличил скоростта и станало ясно, че няма да спира по-близо от Земен или Кюстендил. Налагало се да се раздели с гредите и да скочи от влака. Какво да се прави? Без да мисли нито за секунда върху какво ще падне, той скочил и паднал за щастие върху гъстия шавар, близо до чешмата край село Върба. Имал щастлив ден – отървал се само с рана на едната ръка. Измил раната на чешмата, затичал се покрай линията и пристигнал навреме за мача в „Мерята“ – изпотен и загрят.

Не е случайно, че той е капитан на отбора на снимката направена на физкултурния празник, на 24 май 1948 година. Най-интересното за тази снимка е, че отборът е с футболни обувки. Едва ли през 1948 година е имало много отбори с футболни обувки. Тогава беше изключително трудно да се намерят обикновени гуменки, те изобщо липсваха на пазара.

Физкултурен празник на 24 май 1948 г.

Физкултурен празник на 24 май 1948 г.

На снимката отляво надясно са: Иван Андонов, Кирил Вампирски (починал), Иван Главев, следващият не може да се познае, Асен Вампирски (починал през 1995 г.), Симеон Голвучки, Стоян Ленев (починал през 1995 г.), Стоян Раински „Бати“,(починал) Васил Вампирски, Йордан Божков (с топката).

Преди това, през 1946 година започна околийското пър­венство, в което нашият отбор се представяше отлично Тогава отборът прие името на загиналия във войната отличен футболист Славчо Ситнилски „Сарата“. Той е роден през 1916 година и загина в боевете при с. Ругенци, Кумановско.

Славчо Ситнилски „Сарата"

Славчо Ситнилски „Сарата“

Незабравими ще останат 50-те години. Такъв подем, такъв ентусиазъм, такова масово участие в първенството на футболисти и привърженици на отбора от страна на жителите на селото. Никога няма да забравим как много пъти пътувахме на мач в Радомир с каруци на ритлите, за да поберат повече хора, където играехме отговорни мачове. Един от тях е равният мач със сборния отбор на Бурнарево и Николаево и след това преиграването, когато „Сарата“ победи. И винаги публиката от Долни Раковец беше много по- многобройна от тази на противниковите отбори.

След победите през целия път и в селото се чуваше песента и радостните викове на победителите:

„Знамето на „Сарата“ нек се вей, Долни Раковец да се гордей!“

Така беше почти всяка неделя – празнично, весело, тържествено. Цялото село, млади и стари, децата, живееха в някакъв необикновен възторг, подем.

„Сарата“ се представяше успешно и на републикански квалификационни първенства. През тези години честта на футбола в Долни Раковец защитаваше в отбора на „Миньор“ Станко Горвучки – един изключително талантлив футболист. Щастлив е всеки, който е имал възможност да го гледа поне един мач.

За младото поколение би било интересно да знаят имената на някои от старите добри футболисти като Първан Шадов, Борислав Ситнилски, Наполеон Гулев „Наполеон“, на талантливия вратар Георги Младжов „Денгубата“

Най продължително в „Сарата“ е играл на поста ляво крило Стоян Раински „Бати“ – неуморим, бърз, пробивен Сми­съл на неговия живот е футболът. Той ревниво пази документи, протоколи за живота на отбора. Благодарение на него имахме възможност да публикуваме снимките в книгата

Следващата много ценна снимка е от 1950 година Отляво надясно са: Васил Исуски – капитан и дясно крило Методи Колев – вратар, Васил Михайлов – ляв защитник, Славчо Владички – централен защитник, Димитър Цветков – полузащитник, Кирил Колев „Джибиро“ – полузащитник, Кирил Кральов, десен краен защитник, Васил Соколов -свръзка Стоян Раински „Бати“ – ляво крило.

ФК Сарата през 1950 г.

Футболният отбор на селото през 1950 г.

Заедно с „Бати“ най-дълго в „Сарата“ игра Георги Човански „Мокарчо“ – неповторимият капитан, със завидна техника, амбиция за победа, физическа сила – той играеше по цялото игрище.

Футболният отбор на село Долни Раковец - околийски първенец през 1952 г. Отдясно наляво: Георги Човански - капитан, Иван Андонов, Димитър Вампирски, Васил Михайлов, Анани Ананиев, Лазар Шадов, Васил Соколов, Кирил Еврейски, Йордан Агин, Здравко Вампирски, Владимир Божков

Футболният отбор на село Долни Раковец – околийски първенец през 1952 г. Отдясно наляво: Георги Човански – капитан, Иван Андонов, Димитър Вампирски, Васил Михайлов, Анани Ананиев, Лазар Шадов, Васил Соколов, Кирил Еврейски, Йордан Агин, Здравко Вампирски, Владимир Божков

Футболна среща с Бобораци - Ветерани 1969 г.

Футболна среща с Бобораци – Ветерани 1969 г.

Ето я малко тъжната, но заедно с това напомняща много радостни победи снимка на ветераните, направена на мач с Бобораци през 1969 година. Отляво надясно, прави: Кирил Евреиски, Стоян Ленев, Стоян Раински, Станко Голвучки Ме­тоди Исуски, Лазар Шадов, Димитър Петков „Ждропо“ Аспа­рух Начев (кмет и състезател), Славчо Владички, Методи Ко­лев, Васил Исуски, Йордан Агин, Георги Човански „Мокарчо“ Кирил Колев, Димитър Главев, Иван Андонов, Владимир Бож­ков, Димитър Еврейски, Здравко Вампирски.

Дълги години в отбора играха братята Анани Ананиев и Милен Ананиев „Чугуно“ – вратар.

В годините 1947 – 1953 в отбора играха Анани Ананиев Стоян Раински, Димитър Петков, Стоян Ленев, Йордан Агин, Иван Гергов, които учеха в гимназии и техникуми в различни градове. Тогава се учеше и в съботни дни. Единственият почи­вен ден беше неделя, когато трябваше да се играе мач да се готвят уроци, да се пътува за градовете, където учеха Анани Ананиев учеше в Механотехникума в Дупница, в който имаше силен футболен отбор и той играеше в основния състав на отбора на техникума, в който тренираше редовно и през сед­мицата.

Йордан Агин учеше в Строителния техникум в София и това не му пречеше да играе в отбора на село, макар и по- рядко от другите.

В село Долни Раковец има футболна традиция

Методи Колев игра след „Сарата“ дванадесет години като централен защитник в „Миньор“ Бобов Дол.

Повече от дванадесет години отначало в юношите а след това в „А“ отбора на „Миньор“ Перник игра Симеон Шадов около десет години беше треньор на този отбор.

Ангел Колев – бившият състезател на „Локомотив“ Со­фия и треньор на този отбор игра дълго време в отбора на „Локомотив“.

Стефан Ширков игра дълги години футбол в много добра форма. Спортната му кариера премина в отборите на Своге Елешница, Шивачево (Сливенско).

Advertisements