Сватби

ЖЕНИТБА

 

Родителите на момъка познават добре момите и техния род, затова ако не са харесали мома, ще тръгнат да избират по близки и далечни села. Често в каруцата се качват и бащата, и майката, а когато бащата е по-буен и независим ще оседлае коня и сам ще тръгне. Конят трябва да е добре охранен, а седлото ново, за да изглежда, че е чорбаджийски. Понякога се отива и за нахвалена мома, за нея се знае предварително. Сведенията са дали роднини и приятели. За да се увери що за хора са семейството, бащата ще обиколи скрито да види двора, къщата и най-вече сламника. По сламника ще се съди дали са богати: ако сламникът е дълъг, значи и нивите са много, ще има и зестра. Ако окончателно е решено от кое семейство да бъде искана мома, то бащата и майката на момичето, също така и други най-близки от рода ще идат да я искат. Те са се пременили в най-новите дрехи, запрегнали са конете и каруцата, вързали са им гердани и звънци, а на задния капак на каруцата е преметнат нов хубав чаршаф или черга. Не са забравили да вземат шише ракия, на гърлешника на което е завързано цвете с червен конец. Отишли веднъж в дома на момата, те започват общи приказки, накрая ще се чуят и най-важните думи: „Да си кажем за какво сме дошли“, отговорът е: „Е, па ще си кажете за какво сте дошли“. Ако отговорът е отрицателен ще последва: „Нямаме мома за женитба“. Но ако отговорът е положителен тогава започва черпнята. Съгласието на момата се потвърждава с това, че тя дава „нишан“, малък подарък от чорапи или кърпа. Уговарят се за годежа. На годежа отиват повече хора, отива и ергенинът, момата все още остава пари при родителите си. В събота вечерта преди сватбата се прави „плетеница“ в дома на момата. Момата се измива, събират се близките и приятелките й, идва зълвата и други млади хора от рода на момъка. Момичетата сплитат косите на момичатата и пеят:

Плете ми се

гиздава девойка,

Досега си била

при мама и при татко,

Отсега ще слушаш свекър и свекърва.

Чужди баща татко ще казваш,

Чужда макя Мамо ще казваш.

На другия ден (неделя) със свирките се отива за кума, след което се довежда и момата. Събрана е цялата рода на момчето. Зетьовете носят байрака и са тези, които вдигат най-много шум и създават настроение.

Свекървата посрещна момата с кълбо от хубава, бяла, вълнена прежда и хляб. Дава на момичето и момата хляб, размотава кълбото и ги въвежда до огнището. момата е настатена в ъгъла на стаята. Там тя целува ръка и получава харизаните пари.

 

СВАТБА

Близки и роднини, също и приятели се канят устно, а в по-късните години и с каници (покани). Сватбата е изцяло грижа на свекъра. Колят овца и правят чорба в един голям казан. Яденето е едно. Разлива се в керамични паници през няколко човека. Пиенето е ракия, чашите са малки, наречени „филджани“. За яденето при кума се прави изключение „защото пред кум вода не се гази“. Поставя се сварена кокошка, запържена в масло. Кумът е донесъл и теферича, забучен е в два хляба, за да стои здраво. по него са поставени плодове, пресни и сушени, бонбони и разноцветни книжни лентички.

Невестата най-напред дарява кума и кумицата. Преди подъръка от малко, калайдисано, бакърено котле невестата посипва за миене на ръце. Подаръкът е кошуля, кърпа и чорапи за кума, за кумицата и фута. Кумът от своя страна сваля валото на булката и подарява бакърена тепсия или тенджара, на която има гравиран надапис с датата на сватбата и пожелания. Харизват се пари. На свекъра също се подаряват кошуля и чорапи, на свекървата кошуля и фута, на младоженеца – кошуля и кърпа, на девер, етърва – чорапи или кърпа, на залвата – кошуля. Останалите сватбари не се даряват. Те от своя страна подаряват бакърени съдове и харизват пари. След яденето се играе хоро. Играе се танец, играе се ръченица. Момата също трябва да поведе хорото. Музиката е от гайда, кемене или цигулка.

Първоначално венчавката става там, откъдето е момата, но по-късно се извършва в църквата на селището, откъдето е момичето. На сватбата не присъствуват близки от страна на момата. На третия ден след сватбата (сряда) невестата се „води“ на Банки (пране). Завежда я свекървата. В банките на младата невеста ще отстъпят най-хубавия камък за пране, който е в средата, където извира водата. Свекървата ще покаже на невестата как се пере, а през това време другите жени, дошли да перат, ще наблюдават дали е сръчна невестата, дали е „пипкава“, тогава метериалът за одумки е готов. Между другото, всички новини за станали събития се бистрят в „банките“.

Сватби се правят и когато момата и родителите не са били съгласни. В такива случаи буйните ергени ги отвличат. Опитите на родителети да ги изведат са останали безуспешни. В единия случай зад гърба на бащата са се чували закани като: „Ще я изведеш, ама секира ще играе!“, в други момата скланя да остане, защото след това никой не би искал да вземе „влачена“ мома.

Младата невеста не трябва да сяда, тя трябва да бъде първа в цялата къщна работа. ТРябва да посипе на свекъра и последва да седне да яде. Най-малко една година не бива на никого да отвръща дума.

Сватби се правят и в мирно време, и по време на война. На 10 ноември (28 октомври ст. ст.) 1918 г. е сватбата на Васил Стоянов Гиргинов и Анаталия Младенова Гиргинова. В този ден през селото минава френска военна част. В състава й има войници араби. Когато отиват на сватбата, последните погват кокошките. Мъжете сватбари ги възпират и едва не става кървав сблъсък. Тогава на часа се намесва Григор Митов Шадов, който е едва 20 годишен и отлично владее френски език. Той се свързва с френските офицери и им обяснява случая. Офицерите се окозват интелигентни хора, отиват при булката, подаряват й пари, тя също ги дарява. Всички сядат на общата трапеза, ядат, пият и се веселят. Играят хора. Разделят се като приятели.

Задължени сме да кажем няколко думи във връзка с този случай за Григор Митов Шадов. Та това е бъдещият млад и енергичен учител. Той постига не само солидно образование, но и съчетаваше в себе си природна интелигентност и превъзходно възпитание. Той беше изключително вежлив и тактичен. Външността му беше винаги изрядна. Никога не се разделяше с вратовръзката и бомбето. Обувките му бяха лъснати, а в походката беше така внимателен, сякаш се стараеше да не обиди и настъпените камъчета. Той беше поет и по душа, и по призвание. Сътрудничеше на списание „Златорог“, поставяше свои пиеси на ученическата сцена. Изгубил съпругата си, той изживяваше тежко самотата. Обичаше да слуша с часове гласа на славея, гукането на гугутките. Когато го съветваха да почисти двора и окастри дърветата, той отговаряше: „Нека всичко расте на свобода“.

Учителят Григор Шадов беше нисък на ръст, но духовно стоеше много високо над останалите. „Патриотите“ от селото намериха най-лесния начин да осмеят себе си като иронизираха.

Над къщата и двора на учителя и днес сякаш тегне проклятието на самотата. През счупените стъкла на прозорците нахлуват нощните фъртуни и се смесват със застиналите несбъднати мачти и идеали на учителя. Самотната луна продължава да стели с меката си светлина смълчаните дървета, в сянката на храстите славеят отново се е зъвърнал и реди любовната си песен. Под стряхата на къщата самотно стои пейката, на която седеше учителят. Годините минават

 

За доведените моми от други селища и дошлите зетьове ще посочим няколко примера.

 

МОМИ        Венчани     год   ЗЕТЬОВЕ           Венчани     год.

1.Гина Дойчинова-Бобораци    1901

2.Велика Пенева – Кондофрей  1903

3.Стана Милева – Проваленица 1905

4.Магдалена Митова – Муси бей 1905

5.Сусана Йованчова – Пещера  1906

6.Райна Вучкова – Дебели лак 1906

7.Йорданка Тонева – Прибой   1906

8.Елена Михайлова – Негованци 1907

9.Катерина Младжова – ст. София    1909

10.Райна Василева – Извор    1911

11.Евгения Христова – Жедна  1911

12.Мария Зарева – николаево  1911

13.Трендафила Геонева – Касилак    1918

14.Стамена Йорданова – Касилак     1918

15.Арсена Миланова – Пчелинци 1931

 

ЗЕТЬОВЕ                 Венчани     год.

1.Васил Михов-Прибой    1905

2.Алекси Георгиев-Върба 1906

3.Симеон Йованов-Бобораци    1906

4.Петър Стоименов Студена     1907

5.Никола Лазов – Касилак     1910

6.Младжо Николов-Г.Раковец   1910

7.Григор Стойков – Калища    1910

8.Петър Иванов – Чуковец     1911

9.Стамен Зарев – Върба  1912

10.Димитър Стойчев – Беленица 1912

11.Райчо Василев – Проваленица     1914

12.Георги Динев – Бобораци   1914

13.Еленко Любенов – Кондофрей 1914

14.Рангел Велев – Друган     1920

15.Рангел Ганев-Жедна   1923

 

ЖЕНИТБИ

Година Брой Най-ниска възраст Средна възраст
1882 7 17 21
1926 15 16 17
1956 28 17 22

От първата таблица стигаме до извода, че населението на селото се е смесвало и е ставало разнородно по един естествен път. Освен момите,у водата и плодородието на земята привлича и зетьовете. На втората таблица съществена разлика по години във възрастта на момата и момъка не се наблюдава. веднъж минали под венчило, те остават заедно до смъртта си. В църковните регистри, а и от живота не се знае да е имало развод. Имало е несгоди в живота, имало е разочарования, дъщерята се е оплаквала на майката, че не може да се живее, но отговорът е бил винаги суров: „Мрела, гинала, там“.

 

ОБРЪЩЕНИЯ В СЕМЕЙСТВОТО И РОДА

Децата наричат родителите си съответно „мамо“ и „Тате“. За тях сестрата на майката е „тетка“, нейният съпруг „Тетин“. Сестрата на бащата е „Леля“, нейният съпруг е „Лелин“. Брътът на бащата е „Чичо“, неговата съпруга е „Стрина“. Братът на майката е „Вуйчо“, а неговата съпруга „Вуйна“. за доведената снаха братът на мъжъ й е „Девер“, съпругата на брата е „Етърва“, сестрата на мъжа е „Зълва“. Мъжът на сестрата е „Зет“. Бащата и майката на младоженеца са свекър и свекърва за снахата. Тя се обръща към тях с „Мамо“ и „Тате“. Обръщението на младоженеца към родителите на булката си е „Дедо“ и „Бабо“.