Растителен свят

Реката в село Долни Раковец

Реката в село Долни Раковец

РАСТИТЕЛЕН СВЯТ

Поради обработването на земята землището не е бедно на растения, особено на дървесните видове. От тях трябва да споменем:

Бряст

По пътя за село Върба (Бряст) между с. Долни Раковец и Огоя се намираше до 1970 г. Еврейският бряст, едно вековно дърво с огромен дънер и мощни и широко разклонени стволи. В съзнанието на старите хора то беше свързано с божествени сили, затова ако някой би посегнал да реже от него те казваха „ще го стопка“. Друго вековно дърво от същия период бе Агиният бряст. Той се намираше на стотина метра южно от „Св. Спас“. Беше висок около 30 метра. На запад от него имаше малка брестова горичка на Свиленови. Брест има в Огоя и по дворовете на селото. напролет, когато цъфти, цветовете му се посещават от медоносната пчела. Дървесината му е здрава и се използува като строителен материал.

 

Акация (Царско дърво)

Разпространена е повсеместно. Оцеляла е най-много в Огоя, Раинския валог. Има я и по дворовете в селото. Расте бавно, поради което дървесината му е твърда. Суровата кора и корени горят обилно като напоени с бензин. Използва се за направата на каци и бурета, за дръжки на инструменти, строителството и др. Цветът на акацията е медоносен и е предпочитана паша от медоносната пчела.

 

Върба

Най-често срещаният дървесен вид, чиито претенции са да има влага в почвата. Използва се като дърва за огрев и в строежа на къщи. Много ценна е червената върба. Дървесината й е здрава, не се напада от дървояди, трудно гние. Може да се използва за направата на дограма. Не се напуква при изковаване. По някои от тези качества превъзхожда и чамовия материал. Най-много расте край реките, където са се съхранили и вековни дървета.

 

Трепетлика (Кавак)

Бързо растящ вид, с мека дървесина. На височина може да достигне грамадни размери. Кората е бледо резедава, а дпребните му листа, чието опако е бяло постоянно трептят, откъдето носи и името си. Има находище в имотите на Тонкови, а така също на три места в м. Кеваница. Дървесината няма добри качества. Рядък дървесен вид за целия Радомирски район. Необходимо е находищата да се запазят като природна забележителност.

 

Топола

Канадската и други видове е изкуствено разпространена при нас. Също бър зо растяща и мека дървесина, която особено не се цени.

От плододаващите диви дървесни видове повсеместно разпространени са дивата круша, дивата ябълка (киселицата), джанката, трънката, глогът, шипката.

 

От културните видове ще споменем:

 

Сливи

Кюстендилска синя слива, Черносливката, Белвицата, Сотенлей, Ренклода и др. След 1930 година всички сортове са поразени от ръждата и червенката. Последната болест е едно раково заобляне по соковете на дървото, което не само поразява дървесината и листата, но и самият плод. Болестта заразява и почвата около растенията и всякакво лечение е безрезултатно.

 

Ябълка

Посадените ябълкови дървета са в двора на стопаните. Най-разпространените сортове са: златна пармена, бял фльор, тетовка – така наречената „циганка“, златна и червена превъзходна. Поради климатичните условия и необходимите грижи на стопаните, ябълката не се намира в най-благоприятната си среда.

 

Круша

Крушата също предимно се намира в населеното място. Познати са сортовете: Обикновена зимна масловка, попска масловка, клементинка, „рашка“ и някои други неустановени местни сортове. В сравнение с ябълката този дървесен вид е по-добре приспособен към нашите условия.

 

Дюла и череша

В последните години се оказа, че черешата несправедливо е пренебрегвана. Само сланите могат да й попречат да даде чудесен плод. Дюлята, която късно се развива през пролетта е безпогрешна в своето плододаване. Най-срещаните сортове са португалска и „Берецки“, които са и с най-едри плодове. Среща се и ябълковидната дюла, която е по-дребен местен сорт с много ароматен плод.

За разлика от дървесните видове, полето ни изобилствува от множество треви. повечето от тях ги знаем като плевели, но добрите познавачи на природата ще открият и изобилие от ценни билки. ще се спрем само на някои от тях.

 

Синя метличина

Расте като плевел сред посевите и тревистите места. Използува се синият й цвят. Препоръчва се при безапетитие, при магарешка кашлица, ангина, възпаление на бъбреците, жлъчни заболявания, възпаление на очите.

 

Жълт кантарион

Намира се в ограничени количества в Огоя и край бреговете на Матицата. Използува се цветът и част от стъблото. Изключително полезна билка. Помага при язви, гастрити, лошо храносмилане и др.

 

Лайка

Расте по ливадите и навсякъде по пътищата. Цветът й се използва при заболяване лигавицата на устата, зъбобол, възпаление на гърлото, венците и др.

 

Синя жлъчка

Расте край пътищата, изкопите и като плевел в окопните култури. Прилага се приш запек, камъни в жлъчния мехур, хронични бъбречни възпаления. През есента от изсушените корени, изпечени и смляни се приготовлява полезно и много вкусно кафе.

 

Подбел

Предпочита влажните места. Ще го намерите по дигите на реката и отводнителните канали. При меки зими жълтият му цвят се забелязва още в края на февруари. Използват се листата при ларингит, бронхит, бронхиална астма, възпалителни процеси на белия дроб.

 

Мащерка (Овчарски босилек)

Основното му находище е в Огоя. Използва се надземната част при нервна възбуда, безсъние, главоболие, малокръвие. Също така при ставни заболявания (радикулити, неврити и др.).

 

Глог

Използува се цветът при сърдечно съдови заболявания, бъзсъние, нервна възбуда и др.

 

Чесън

Освен като наш основен поминък чесънът се използува и като билка. Понижава кръвното налягане, отстранява причинителите на различни инфекциозни заболявания.

 

Бял равнец

Има го навсякъде по ливадите, край пътищата, канавките. За лечебна цел се използуват цветните кошнички. Прилага се като кръвоспиращо средство при кръвотечения на матката, венците, носа, хемороиди.

 

Гръмотрън

Предпочита по-влажните места. Расте по пътищата, по дигите на реката, а най-вече по гърбежа на Мерата. Прилага се при лечение на камъни и пясък на бъбреците и пикочния мехур. Използват се корените, които се изваждат през есента.

 

Лечебен жаблек („Плюскач“)

Предпочита влажни места, при необработени ниви. Многогодишно растение. Трудно изкореним плевел. Използват се цъфтящите надземни части Намира приложение при леки форми на диабет и в съчетание с инсулин.

 

Репей („Чички“)

Двугодишно тревисто растение. Расте по влажни и необработени места. Ще го намерим край пътищата, мерата и други места. Използват се корените, които се берат през есента. Прилага се при лечение на камъни на бъбреците, гастрит и язви на стомаха. Много популярно средство е при укрепване на косата при косопад.

 

Широколист живовлек („Жилавец“)

Ще го намерите навсякъде по ливадите и други влажни места. Използват се добре оформените листа. Прилага се при лечение на рани, а така също като дрога при гастрит, язва, възпаление на дихателните пътища.

 

Ядливи гъби

Гъбите са истински деликатес като храна, но затова се изискват сигурни познания. Растат, когато има влага и топлина.

 

Печурка

Намира се по гърбежа на „Мерата“, „Чуряка“, под дърветата, където са пладнували овцете, в Огоя. Има отровен двойник.

 

Челядинка

Намира се навсякъде по ливадите, „Чуряка“, „Св. Спас“, „Огоя“.

 

Сарнела

Изключително вкусна гъба. Намирана е в малки количества в „Огоя“, „Раински валог“ и край Ленената фабрика.

 

Пачи крак

Намерена е в ограничени количества в „Огоя“.

 

Кладница

расте по отрязаните дънери на тополата и ореха. Има я в Кеваници и дрегите места с тополови дървета.

 

Пърхутка

При нас се срещат два подвида, обикновена и гигантска. Обикновената я има в „Герена“, „Горното ливаге“, „Чуряка“, а „Гигантската“ по дигите на реката. Няма двойник.