Просветно дело

Началото на летописната книга за училището в село Долни Раковец е поставено от Георги Златков, който започнал учителската си дейност от учебната 1920/1921 година. Първите данни за училището се отнасят за учебната 1915/1916 година.

Много стари хора помнят и разказват, че на източния край на сегашния училищен двор, там, където е развесената върба, се е намирало старото училище с три стаи: една за I отделение, една за II и III отделение и една за IV отделение. Учи сутрин и след обяд. Писали на плочки с калем.

Твърде интересна е публикацията на училищния инспектор във вестник „Учителска искра“, брой 3, от 1.10.1907 година въз основа на писмо на главния учител в селото:

„При духане на вятър печките в трите стаи повръщат пушека, димът пълни стаите и въпреки големия студ – отворени врати и прозорци. Както виждате, господин инспекторе, обучаваме съгласно хигиената: и зиме, и лете с отворени врати и прозорци“.

Разполагаме с достоверни исторически документи и данни, че и в нашия беден район в сравнение с други, през турско врем, в село Долни Раковец е съществувало училище. това се потвърждава и от намерените от нас в църковния архив стари протоколи от 1895 година за избор на църковни настоятели, чиито имена са отбелязани в раздела на текста за старата църква и наред с броя на гласувалите за тях е написано: „грамотоне“. От това бихме могли да предполагаме, че е имало много години прези 1895 г.

Училището имало собствена земя и приходи от тази земя.

Предполагаме, че на читателите ще бъде интересно да знаят имената на учителите, броя на учениците по класове и някои други данни за живота на училището в онези години.

Летописът за училището започваме от 1915 година – перод на възход на църковно-просветното дело.

Смятаме, че не е излишно да отбележим, че всяка учебна година се открива с водосвет, с приветствие от свещеника, от главния учител и понякога от кмета.

Учебните занятия започвали в началото на октомври и завършвали в края на май, началото на юни. През военните години има малки изключения.

На I и IV отделение през 1915 година преподавала Йорданка Христова – главна учителка в Кюстендил, а на II и III – сестра й Виктория Христова. Общият брой на учениците бил 139. В I отд. 51, II – 38, II – 36, IV – 14.

През 1916 и 1917 г. дошли нови учители: Даринка Иванова – главна учителка от Кюстендил, Стоянка Якимова от Кюстендил и Елена Серафимова – от Кюстендил.

Прави впечатление, че преобладават учителите от Кюстендил. В този град са завършвали педагогически специалности или пък млади хора от града завършвали педагогически науки в София и други градове, където имало педагогически училища или институти.

Войната през 1918/19 година не попречила на учебните занятия. Започнал работа първият местен педагог Атанас Георгиев Бързачки – на I и II отделение и Костадинка Коцева – главна учителка от Кюстендил. –  на III и IV отделение.

Нещо повече, на 22 януари 1919 година училищното настоятелство взело решение да се построи ново училища и за тази цел били нужни средства. Решението им включвало данъци от всяко семейство. Интересно е решението да се събират по пет лева от декар собствена земя, по десет лева на глава едър рогат добитък, по два лева на глава добитък и от всяко семейство по 40 лева.

Избраният строителен комитет включвал:

  1. свещ. Димитър поп Михайлов – председател
  2. Васил Лазов Искренов – подпредседател
  3. Атанас Георгиев – касиер-деловодител
  4. Васил Атанасов – член
  5. Димитър Иванов
  6. Стоил Христов Пиругански

Контролен съвет:

  1. Васил Р. Исуски
  2. Аризан Миленов
  3. Андон Генов (Пенов)

Учебната 1919/20 година

Стойчо Зафиров – главен учител – бежанец политически от град Свети Никола (Македония)

Никола Стоянов – и Вяра Спасова (Кюстендил)

От общо 172 ученика, в I клас – 52, II – 61, III – 36, IV – 24

Училищен инспектор в продължение на дълги години бил Иван Караиванов, който ревизирал училището по един-два пъти годишно.

Прави впечатление, че броят на учениците в I и II отделение е почти два пъти повече от тези в III и IV отделение. На тази възраст – 11 – 12 години в условията на тогавашната бедност и тежкия земеделски труд родителите включвали много активно в работа и децата си – в обработването на земята, отглеждането на животни, а голям брой деца на единадесет-дванадесет годишна възраст ставали пастири у богатите в продължение почти на цяла година – до ноември. При това положение те естествено напускали училище окончателно.

Почти всяка година идвали нови учители, което се обяснява с много тежките условия на труд и на живот в селото. Войната дава отпечатък върху живота дълги години след нейното завършване. Жителите на селото преживели епидемии от едра шарка, инфлуенца и други, които в онези трудни години взимали твърде много жертви сред децата.

1920/21 година

Стойчо Зафиров – главен учител, Георги Златков – вторият местен учител и Мара Пешева – от Радомир, която в кпрая на февруари 1921 година била уволнена за повече от десет дни неизвинеи отсъствия.

Децата били 161: I отд.-47, II-47, III-45, IV – 22

За финансово укрепване на училището общинският съвет с протоколно решение от 11 юли 1920 г. предоставил 30 декара на училището в местността „Малийо Герен“.

Учебната 1921/22 година

Главен учител бил Атанас Георгиев, а останалите учители: Григор Митов – местният дългогодишен учител да преподава – и Цвета Димитрова от Дупница.

В I отд. – 55, II – 40, III – 33, IV -23 = общо 150

Учебната 1923/24 година

Учители: Атанас Георгиев – главен, Райна Игнатиева – от Радомир, Люба Симеонова – Кюстендил и Георги Златков.

I отд – 47, II – 54, III – 38, IV – 26 = 165 ученици

Учениците от III отделение учили в дома на Христо Др. Гулев, за което училището плащало. 2 000 лева годишен наем.

Учебната 1924/25 година

Занятията се провеждали в домовете на Тоне Иванов Атанасов и Димитър МV ЕВрейски. I отд. – 41, II – 36, III – 56, IV – 33

Учебната 1925/26 година

Училището плащало 16.00 лв. годишен наем за къщите на Тоне Атанасов, Димитър Еврейски и Христо Лулев.

Учители: Георги Златков, Димитрина Даскалова от София, Мара Чалиева от Дупница и Борис Начев Несторов от Крайници, Дупнишко.

Планът за новата сграда на училището е изработен в Кюстендил за 4 стаи. тогава кмет на селото бил Симеон Ив. голвучки.

Били избрани две комисии: Покупателна и приемателна.

Майстор-предприемач Димитър Стефанов Шопов от Кюстендил.

Камъни и пясък е набавен от селото: тухли – от Радомир, дървен материал – от Кюстендил, дограмата е направена от Истилиян Апостолов от Радомир.

Основният камък на училището е положен на 11 август 1926 г.

Почти цялото село се е събрало на площада, речи държали училищният инспектор, главният учител и свещениците Михаил поп Георгиев от селото и Славко Владимиров – от Проваленица.

Занятията в новата сграда започнали на 18.11.1926 година първоначално в две стаи. Учениците наброявали 154: I отд. – 53, II – 34, III-31, IV – 36.

ПРез лятото и есента на 1927 г. е завършена и останалата част на училището – целия първи етаж. През същата година учителката Виктория Георгиева се омъжила за Давидко Миленов от Неговаци, който по-късно бил дългогодишен училищен инспектор.

През същата година общинският съвет предоставил на училището 8 декара в местността „Прогоно“.

Учебната 1928/29 година

В I отд. – 58, в III – 57, в III – 42, в IV – 36 – общо – 189

Учебната 1929/30 година

Учителят Георги Златков написал в книгата, че през тази година имало много ученици – 201, в I отд. – 591, II – 52, III – 55q l IV – 35.

Учебната 1930/31 година

Министерство на народното просвещение издало заповед No 3.078 fj 25.09.1930 година, с която разрешава да се открие I прогимназиален клас.

В I прогимназиален постъпили 49 деца, като голяма част от тях били от Бобораци. Това е много интересен факт, особено за днешните младежи и деца и особено ако те биха могли да си представят как тогавашните единадесет-дванадесет годишни деца изминавали всеки ден разстоянието от Бобораци до Долни Раковец и обратно. Представете си какви локви, каква дълбока черна кал имало по пътя, какви ветрове духали в равното поле и какви са били снеговете. А как са били облечени тези деца, какво са носили на краката си?

Преди това, в продължение на десетина години преди откриването на I прогимназиален клас в Д. Раковец, по-големите ученици от Д. Раковец от I, II, а по-късно и в III клас учили в Проваленица изминавали всеки ден през „Лаката“ пътя между двете села. Свещ. Иван Митов разказваше как си носили хляб в торбичките, защото учили по цял ден. Краката им почти винаги били мокри и така прекарвали през целия ден. Тогава снегът се е задържал по два-три месеца и температурите били по-ниски.

Есента на 1930 година започнали да строят втория етаж на училището. Общинският съвет решил да даде 50 дка. от общинската мера за едногодишно ползване на училището. Училищното ръководство дало под наем земята на градинари за една година и със средствата от това се извършвал строежът.

През учебната 1931/32 година е открит II прогимназиален клас. не достигали помещения и затова учителската стая и коридорите били приспособени за учебни помещения, а за учителска стая оформили една малка стаичка. Имало 305 ученици. В I отд. – 63, II – 47, III – 57, IV – 51. В I клас – 60, във II клас – 27 ученика. Един от учителите бил Георги С. Янев от Д. Раковец. Вера Малинова от Радомир била уволнена дисциплинарно.

От учебната 1932 година в продължение на няколко години директор на училището беше Васил Данаилов, който по-късно през 50-те години беше преподавател по педагогика в Софийския университет.

Евтим Бачев и Славка Малинова са учители през 1936 и 1937 г.

От събитията през следващите години заслужава внимание фактът, че на 16 февруари 1941 година Младежкият Червен кръст при училището „дало забава“ на тема „Любов към родината“. Учениците рецитирали стихотворения, пели песни под ръководството на учителката Вяра Камбурова.

На 18 февруари 1941 година била открита трапезария за безплатни закуски на 50 деца.

В училището пребивава германска военна част от 2 до 16 април 1941 година, което е причина за прекъсване на занятията.