Поминък

Землище село Долни Раковец

Землище село Долни Раковец

Цялото препитание на населението на селото е свързано със земята. Тя е, която ще даде хляба, облеклото, млякото, парите и всичко останало. Затова колкото по-добре се обработва, толкова и отплатата от нейна страна е по-голяма. Условията са добри за засяване на житни култури, чесън, коноп, царевица, цвекло, картофи, боб и др. Още от ранна пролет с идването на първите щъркели започва засаждането на чесъна. По славянския календар той се сади от Младенци до Благовец. за тази цел нивата още от есента е наторена обилно с оборска тор и изорана добре. През зимата земята „кипва“, а напролет хваща тънка коричка и е подходяща за работа. За засаждането се избират здрави и едни чесни (скилидки) от външния ред на луковицата. Вътрешният, наречен „сърчевина“ се използува за ядене. В посаждането участвуват мъжът и жената. мъжът е този, който „тегли“, прави браздата с мотиката. Жената слага чесните в малка кошничка, взема от тях, подхвърля ги пред нея в браздата и ги реди по средата на брега на браздата с връхчето нагоре. Разстоянието между тях е около четири пръста. След жената мъжът затрупва чесните, с което се образува нова бразда и така докато се направи цяла леха. когато чесънът поникне и образува свойто стръкче, още преди да е „засякъл глава“ се праши и плеви. Прашенето става с млака мотичка, наречена „прашулкя“. Внимава се да не се повредят растенията, заедно с това се събират и току що поникналите плевели. Ако се наложи прашенето и плевенето може да се извърши още веднъж. когато стъблото пожълтее и полегне, а външната обвивка на главата (луковицата) стане жълтокафява, чесънът е готов за изваждане. Другият признак е огъването на стъблото над главата. Ако почвата е мека стъблото се скубе леко, но ако е имало засушавене, изваждането става с копач или желязна вила. След като се извади чесънът се сортира по големина и се връзва на гушки (връзки). Изсушава се по покривите на сградите, след което се изплита на венци. Венците отново се изсушават, след което се качват на тавана до идването на зимата.

Със засаждането на чесъна полската работа едва започва. Идва ред на засяването на овеса, фия (уров), картофи, царевица, слънчоглед. Засяват се и гръстниците. Малцина в селото са знаели, че всъщност сеят коноп. Мястото, където се сее се нарича „ленище“, въпреки че до това време лен никога не е посявано. Снопчетата, които се правят при скубането на конопа също се наричат „гръстници“.

 

ЖЪТВА

С работата дните неусетно се изнизват. Слънцето се е изкачило високо и с горещината си опича узрелия на полето плод. Узрялата ръж и пшеница се е „изпържила“ и полегнала. Да жънат са дошли и млади и стари, жъне се със сърп. Жените са забрадили бели забрадки, а мъжете копаели. Въздухът трепти като от нагорещено желязо, безброй бели дребни мушици ту се полепват по дрехите, ту политват и пеят загадъчната си песен. Отвреме навреме се чува и отчетливият глас на пътпадъка. Превили гръб жътварите жънат, забравили умора – земята щедро се отплаща, а Бог е милостив, че дава хляба. В тоя благодатен задух жътварката ще се изправи да запее жътварски песни. Предлагаме ви някои от тях, които са пеели нашите баби, майки и сестри.

 

Снощи Янка,

низ гора слезла,

низ гора слезла,

у село влезла,

у село влезла,

байрак побила,

байрак побила,

турчин убила,

турчин убила,

и го скрила,

у бащини двори.

Дорде петлите

три пъти пропеят,

три пъти Янка,

на суд са карали,

не са могли ле

Янка да отсуда

Се една дума,

Янка държала,

Юнак е била,

та го убила,

Хитра е била,

та го е скрила.

––-

*

Мало село, море,

рано вечерало.

Рано вечерало,

и рано легнало.

Нека спие, море,

Бог да го убие.

У него съм море,

три години робувал.

Първа годин, море,

за вранята коня.

Втора годин, море,

за пушка бойлия.

Трета годин, море

за първото либе.

Ка робувах, море,

за вранята коня,

погоди се, море,

сушевна година.

Кон ми пукна

, море,

за вода студена.

Ка робувах, море,

за първото либе,

погоди се, море,

неразмир година,

та не можех море,

либе да си зема.

––-

*

Край Дунава, Раде,

Раде бело, Раде.

Ситна трева расте,

Раде бело, Раде.

На тревата, Раде,

жълта пеперуда.

Жълта пеперуда,

Раде, бело Раде.

На крилца й, Раде,

жално, милно пише.

Жално, милно пише,

Раде, бело Раде,

Че ще Милка, Раде,

млада да загине,

Млада да загине,;

раде, бело Раде.

У Петък се Раде,

Милка поболела,

Милка поболела,

Раде, бело Раде.

У Събота, Раде,

тежко прекарала,

тежко прекарала,

тежко прекарала,

Раде, бело Раде,

УНеделя Раде,

рано душа дала,

Рано душа дала,

раде бело Раде.

 

Щом като ожънат нивата повече от полоивана, мъжете се връщат и започват да връзват ожънатото жито. Най-напред приготвят въжици от ръжената слама, след което с помощта на „везачаь“ (гладко дърво с дължина около 50 см. заострено от единия край) се събират полозите (поставят се около куп ръкойки) и се стягат здраво на сноп. Вързаните снопи се събират и редят на кръст, с класа един към друг. Правят се три реда и най-отгоре се поставя един сноп. Заради формата си купчината се нарича „Кръстец“. после стопанинът ще каже: ожънах еди колко си кръстци.

След ожънването на всички ниви започва „возитбата/извозване на житото). За тази цел на каруцата се поставя дълга расотка и ритли. Качването на снопа става с помощта на желязна вила с две остриета и дълга здрава дървена дръжка. Мъжът, който е с вилата набожда снопа до въжицата от страната на класа, навежда дръжката, като я поставя на лакътя на едната ръка, повдига с другата и запътва края на дръжката до стъпалото на крака. Дръжката на вилата се изправя вертикално. Сега вече силният мъж вдига „на мускули“ във въздуха снопа и го подава в колата. Първите снопи се нареждат върху ритлите, а останалите се забиват в остриетата на ритлите като класове към вътрешната страна. Когато конете, или воловете са охранени се нареждат и два реда снопи, завързват се здраво с въжета и колата потегля. При среща от пътя отбива в страни този, който е с празна каруца. Той ще поздрави с думите „Добра среща!“, а другият ще отговори: „Дал Бог добро“. Може срещналите се да не уважават в селото, но по божия воля, заради хляба трбва да се поздравят. Когато някой настигне някого ще му каже: „Добра стига!“, а другият ще отговори: „Дал Бог добро“. Закарани снопите в двора се нареждат на голяма купа, пак с класовете навътре, а на върха на купата се забучват две дървета с цветя, привързани с червен конец.

Всеки стопанин извършва вършитба в собствения си двор. Най-напред в средата на мястото, където ще се вършее се побива здраво върво, наречено „Стожер“. Около него в диаметър 15-20 метра се почистват камъчета и трева, помита се и се поръсва с вода. След като леко засъхне земята се покрива с плява от миналата вършитба. За стожера се завързва въже, което стига до края на мястото за вършеене (гумното). На въжето има желязна кука, с помщтта на която се прикачват конете. този, който ще ги гони обикаля с дълъг камшик около стожера. когато въжето се намотае, конете се обръщат, пак се прикачват, размотават въжето и продължават да тичат в кръг. Отъпкано място вече е готово за истинската вършитба. На другия ден рано на разсъмване мъжете започват да „садят“ да зареждат снопите около стожера. Най-напред се развързва „въжицата“, а снопът се разстила на тънък пласт с класа към стожера. Слагани така, че да се застъпват снопите изпълват целия кръг около стожера. конете се връзват и гонят по споменатия начин. когато сламатеа на повърхностния слой е доста смачкана, конете се извеждат. Започва „претурянето“ обръщането от външния край до стожера. Конете се връзват и гонят по споменатия начин. когато сламата на повърхностния слой е доста омачкана, конете се извеждат. започва „претурането“ обръщането от външния край до стожера. после претурянето се извършва по обратния път. След няколко обръщания се изважда част от овършаната слама, после и останалата. Конете продължават да тъпчат останалото зърно и плява докато не се омачкат всички класове. Сега вече конете окончателно се извеждат. С дървени лопати и гребла обърнати наопаки, зърното с плявата се прибутва до стожера. помита се с големи дървени метли (премити. Отделянето на зърното от плявата става с помощта на ръчна веялка. Зърното се нанася в кошовете (хамбарите), които са разделени на прегради/пресеци, плявата е за храна на животните. Сламата ще се избута на края на двора, където се прави сламник. когато завърши вършитбата сламникът се покрива със стебла от тиква, тръни, и друга непотребна растителност и се привързва със сламени въжета. Завършена е най-важната работа – вършитбата.

След вършитбата е дошъл ред на гръстниците. Те се скубят и се връзват на снопчета, гръстници, после им се очуква семето. Една част от него остава за посев за следващата година, а с другата се хранят птиците. Семето е много вкусно счукано с орехи и чесън.

Гръстниците се топят в реката, където притиснати с камъни престояват около две седмици. Сушенето им става по дворовете. Очукването се извършва на ръка с помощта на „чукач“ или „мелница“. това са три дъсчици закрепени на една обща ос, поставена на кол на височина около 1 м. Срещу този кол на разстояние около 1 м. и същата височина е забит друг кол, на който има пригодено гнездо за дъските. Средната дъска е подвижна и по-дълга. Накрая е оформена дръжка за хващане, а от долната страна е заострена. Жената, която очуква хваща гръстницата за върха, поставя я между средната и другите дъски и начесто удря, като отвреме навреме очуква пъздера. Очуканото влакно се намотава на повесмо. През зимата, когато приключи другата работа, повесмата се прекарват през гребенец. Това е железен гребен, закрепен на стойка с формата на печатната буква „Д“. Най-здравата част от влакното се овива пак на повесмо, за да се изпреде основата за черги и платно, а останалата, кълчищата ще се преде за ватък за черги. Преде се на ръка и с чекрък. През зимата е останала за работа и вълната от овцете, която се изпира и минава на гребенец. От нея ще стане преждата за плетене на дрехи и тъчене на плат за литаци и бало.

Късно есента последно се пробира царевицата. Момите се събират на тлака за да я белят. Варят се млечни царевици, пеят се песни, момците залъгват момите.

След падналите хубави есенни дъждове започва изораване на нивите. Започва сеитбата на житото. Тогава ще се заколи и пиле за орача. Гроздари, натоварили конете си с кошове грозде ще минат, за да разменят грозде за жито.