Облекло и накити

Облеклото на хората от с. долни Раковец е съобразено най-често с удобството за работа у дома и на полето. Материалите, от които се ушива са от домашнотъкан плат. Възрастните мъже се обличат с балени панталони, боядисани в черно. Горната връхна дреха, наречена „Антерия“ е от същия плат. През зимата върху антерията се носи голям кожух от овча кожа. Калпакът също е от овча кожа, който е с вълната отвън и има формата на пресечен цилиндър, той е с дълбочина колкото да покрие главата. Носят се и други кожени шапки, но по-рядко. Те са също от агнешка кожа, но с вълната от вътрешната страна. От страните имат удължени крайща така, че да покриват при нужда ушите и да се връзват върху шапката. Старите хора обуват домашно направени опинци от свинска кожа. Преди да ги обуят ги застилят с употребяван тънък вълнен плат, наречен „Постиляк“. Краката се намотават с партенки от кълчищено платно, а през зимата се стягат с тънки ремъчки, наречени „Ножички“, които също се оматават около крачола на панталона и се завързват. По-заможните купуват така наречените „Кьосалеви“ опинци. Това е гьон от телешка и говежда кожа, нарязан в големина за направа на опинците. Бельото и за мъже и за жени се прави от домашно изтъканото кълчищено платно. Кошулята (ризата) е с дълъг крачол. През лятото се ходи по кошуля и с вълнения панталон. Малцина продължават да носят и бели чешири, орпасани с червен пояс. Това трае до четиридесетте години на нашия век.

Младите мъже също носят панталон от домашен плат, бельото е същото, само антерията по-късно се заменя с плетените вълнена фанела и пуловер. Истинско удоволствие е ако за сватбата се съберат пари и бъде закупен костюм. Него ще го обличат на най-големите християнски празници, през останалото време ще бъде обилно посипан с нафталин. По-големият брат услугва с дрехите си на по-малките братя, когато те се оженят. За работа на полето панталонът е от кълчищен плат. Вместо каскет се носи капела. Тези, които са майстори вместо да ги купуват ги изплитат от ръжената слама. Някои от младежите, които са успели да се измъкнат в града ще дойдат на село и с бомбета.

Момчетата и момичетата до предучилищна възраст носят фустани. После за момчетата идва панталонът, антерийката и кожената шапка. Момичетата носят литачета. Чорапите да дълги, изплетени от домашна вълна и боядисани в черно. Отпред пред глезена се вплита или пошива цвете в зелен и червен цвят.

Възрастните жени се обличат в саи и литаци. За всекидневна употреба са направените от бало. Под саите се носят кълчищени кошули, които имат пришита накрая на полите и ръкавите дантела. През зимата бабите обличат върху кошулята и така наречените зъпчета. Това е дълга ватена адреха без ръкав. За големи празници, тези които имат, обличат връхна дреха от скъп черен плат наречена „Контуше“. Краищата на полите, предницата и ръкавите са гаранирани с изящно изработена кожа от норка. Полата е черна от тънък домашен вълнен плат. Чорапите са вълнени и шарени, вече са заменени с обувки. Забрадката е от тънък памучен плат, но има и от коприна, наречена „дремлия“. Забраждането е „под гуша“ или „на възел“. Върху горните дрехи се намятат и щолове изплетени от домашна вълнена прежда и боядисани в черно.

За младата жена е отредено облекло с по-свежи и приятни тонове. работно е полата, блузата, роклята. Бялата кърпа е забрадена по време на работа в полето „под гуша“, а у дома или на улицата, на възел или по граждански (двата края на прегънатата по диагонал кърпа след като е поставена на главата се кръстосват на тила под косата и пускат свободно към пазвите). Литакът е дреха не само за в къщи, но и за в селото. Полите и пазвите се пошиват с червени конци с национална шевица или пък с растителни мотиви със сим и кабарета. Талията се пристяга със зуница. Ала царствено хубава младата жена изглежда когато облече казмирената сая. В топлия цвят на сима са събрани и вкусният дъх на хляба, и златото на узрялото жито. Дългата коса се спуска до тънката талия, кърпата е в червено с черна дантела, а нагръдникът също от коприна в бяло. Ръкавите и краят на полите на кошулята с изкусно изплетената дантела блестят от чистота. Чорапите са от коприна, обущата лачени. Опрегачът и поясът също са от сим. Пред това съвършенство на облекло и тяло се стъписват желанията и на най-смелите ергени. Но и мечтите понякога са сладки, защото няма кой да им ги отнеме.

В делничните дни всички жени носят фути (престилки). Смята се за неприлично да се показва на обществени места жена без фута.

НАКИТИ

В празнични и в делнични дни жените винаги намират време да погледнат външния си вид и да изглеждат по-приветливи. Освен дрехите върху себе си, слага и накити. Пафтите красят пристегната талия, а около тънката шия има герданче от мъниста или пендара (жълтица), а на ръцете цали (гривна от сребърни монети. В косите над ухото неизбежно е затъкната свежа китка. Главата се доукрасява също със сургуч (измислено изкуствено цвете в бяло), в косите се връзва „Бабче“, малко порцеланово бяло мънисто с големина на дребна монета. Забрадката и цветята по нея се закрепят с малки игли, които на единия край имат разноцветни топчета с всички цветове на дъгата. Тези игли се казват „Пупулки“.

Накитите при мъжете са по-бедни. Мъжът се накичва при особено тържествени случай-сватби, изпращане на войник. Киченето става със свежи цветя. по-заможните мъже носят джобни часовници с верижка, наречена „Ланец“. Ергените, които нямат възможност да купят часовник, купуват само „Ланеца“ и го показват от джобчето, за да подлъжат момите. Особено горди са онези, които имат часовник. Както всяка българка, така и Долно Раковчанката винаги намира място пред дома си за градинка с цветя. Едни от любимите цветя са: кокиче, зюмбул, теменужка, лале, божур, дамско сърце, шибой, митровче, миризливка, маточина. Не са забравени трендафила и люлюка. От стайните предпочитани са: слезен, сакъсче, ябучка, обичка, детелина, розов канамфил и други.

Advertisements