Народно творчество

Григор Митов Шадов

1899-1969

Из сбирката „Душевни отломки“, намираща се в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. София, издадена през 1937 г.

СУША

Суша е настала,

Изсъхна полето. Селяци се молят

С поглед към Небето.

– Боже милостиви,

дъждец изпрати ни,

Всичко се запали,

в поле и рътлини!

Ето веч отдавна,

ВРоденици спряха.

Песни и смях няма,

Птички онемяха.
Ти Благи, О, Боже,

Недей ни забравяй.

В беди и неволи,

Ти не ни оставяй!

Чуй ни Ти молбата,

Боже м

Милостиви,

Боже, изпрати ни

Облак дъжделиви!

РАНЕНА МЕЧТА

Щом блесне луна над поля и плажват в лазура звезди,

душа ми къса зла тъга,

и огън пламва във гърди!

Със взор в бледата луна,

що пори ведри синини,

стоя захласнат с часове

в спомен за мойте младини…

Нали в такава вечер бе?

цъфтяха розите тогаз…

сърце сърцето ти разбра,

уви, бе сетен този час!

Щом блесне луна над поля,

и палнат лазура звезди,

аз чувам ранена мечта

да стене в мирни ми гърди…

ПРОСВЕТАТА

Като сланце чудно сияйно,

Тя изпраща лъчи вред:

Тя е сила всемогъща.

Що тика ума напред.

Жрица свята е в живота,

Тайни тя разкрива нам:

Всичко във блясък се къпе

Във нейния дивен храм.

Многострунна лира тя е,

Акорди за радост лей.

Като цвете ароматно

Вред по земя мирис сей.

Тя е извор чист, кристален,

Пълен със жива вода:

Като сеяч неуморно

Пръска мир и свобода.

Като пролетта е мила,

Пълна е със красоти:

Тя е чиста и лазурна

Кат сините висоти.

Тя е жадуван оазис,

Сред житейски бурен шир,

Тя отваря двери красни

На чудния блажен мир!..

СВИДНА МЛАДОСТ

На запад плува свидна младост

ранена люто в нежна гръд!

Аз чувам лебедна й песен,

усещам печална й смърт!

СТуден мрр аз скоро ще омрази

ефирни криле на мечти:

тъга на есен жаловита

сърдечен ритъм ще смути!

О, младост дивна и прекрасна

вече чувам погребални звън…

Ах скъпа прекрасна девице,

Ах, ти, чаровен, но…къс сън!

Advertisements