Народни песни

Заниша се Шар планина,

та притрупа три овчара,

три овчара, три бекяра.

 

Първи овчар й се моли:

Пусни мене, Шар планино,

мен ме жали стара макя.

 

Втори овчар й се моли:

Пусни мене, Шар планино,

мен ме жали мила сестра.

 

Трети овчар й се моли:

Пусни мене, Шар планино,

мен ме жали първо либе.

––

*

Насеяла баба,

на могила леща,

Тиндири, миндири, о,ха – ха,

на могила леща.

 

Па се чуди баба,

що да й работи.

Тиндири-миндири о, ха-ха,

що да й работи.

 

Па си вика баба,

от три села аргати,

Тиндири-миндири, о,ха-ха,

от три села аргати.

 

Па се чуди баба,

що да ги нагости,

Тиндири – миндири о,ха, ха,

що да ги нагости.

 

Па си сготви баба,

три казана чорба.

Тиндири-миндири о, ха-ха,

три казана чорба.

 

Та нагости баба,

от три села аргати.

Тиндири-миндири о, ха-ха,

от три села аргати.

––-

*

Купила ми мама,

шарени чорапи.

Трака, трака, трака,

шарени чорапи.

 

Купила ми мама,

сърмено коланче,

Трака, трака, трака,

сърмено коланче.

 

Купила ми мама,

лачени обуща,

Трака, трака, трака,

лачени обуща.

––

*

Здравче, венче,

цвете миризливо,

Берат ли те,

моми и ергени.

 

Берат, берат,

та како не берат,

 

Кичат ли те, моми по седенки,

Вият ли те,

венци на младенци

 

Вият, вият,

та како не вият.

–––

*

Ветрове веят,

бури се леят,

момиче пищи:

Стедено ми е, ле ле,

Момище пищи:

студено ми е.

 

Ойдох при мама,

като при вр ана,

Ой, ле-ле, ле-ле,

Студено ми е.

 

Ойдох при тата,

като при врата,

Ой ле-ле, ле-ле,

Студено ми е.

 

––

*

Тук ми казаха Лазаре,

мома хубава,

мома хубава, Лазаре,

мома гиздава.

Кажете й да излезе,

да я видиме,

Да я видиме лазаре, да я питаме:

годена ли е Лазаре,

женена ли е.

Ако не е годена,

да я годиме.

Ако не е женена,

да я жениме.

–––-

*

Милолетно пиленце,

мило лети за мене,

Мене мило и нее,

майчи жалба голема

Бело перо не носи,

жълти чехли не обу

Хей, хей Лазаре,

жълти чехли не обу.

––––

*

Лаленце се люлее,

на зелена ливада.

Не е било лаленце,

най е било детенце.

Майка му го будеше:

Стани, стани детенце,

да си видиш лазарки;

как хубаво играят.

–––––

*

Лани тука дойдохме,

Ни столове редени,

ни дворове метени.

Тая годин дойдохме,

мома, момче найдохме,

и солове редени,

и дворове метени.

–––––

*

Снощи Янка,

низ гора слезла,

низ гора слезла,

у село влезла,

у село влезла,

байрак побила,

байрак побила,

турчин убила,

турчин убила,

и го скрила,

у бащини двори.

Дорде петлите

три пъти пропеят,

три пъти Янка,

на суд са карали,

не са могли ле

Янка да отсуда

Се една дума,

Янка държала,

Юнак е била,

та го убила,

Хитра е била,

та го е скрила.

––-

*

Мало село, море,

рано вечерало.

Рано вечерало,

и рано легнало.

Нека спие, море,

Бог да го убие.

У него съм море,

три години робувал.

Първа годин, море,

за вранята коня.

Втора годин, море,

за пушка бойлия.

Трета годин, море

за първото либе.

Ка робувах, море,

за вранята коня,

погоди се, море,

сушевна година.

Кон ми пукна

, море,

за вода студена.

Ка робувах, море,

за първото либе,

погоди се, море,

неразмир година,

та не можех море,

либе да си зема.

––-

*

Край Дунава, Раде,

Раде бело, Раде.

Ситна трева расте,

Раде бело, Раде.

На тревата, Раде,

жълта пеперуда.

Жълта пеперуда,

Раде, бело Раде.

На крилца й, Раде,

жално, милно пише.

Жално, милно пише,

Раде, бело Раде,

Че ще Милка, Раде,

млада да загине,

Млада да загине,;

раде, бело Раде.

У Петък се Раде,

Милка поболела,

Милка поболела,

Раде, бело Раде.

У Събота, Раде,

тежко прекарала,

тежко прекарала,

тежко прекарала,

Раде, бело Раде,

УНеделя Раде,

рано душа дала,

Рано душа дала,

раде бело Раде.

––-

*

Имала макя, чувала

до девета мили синове.

Сите ги макя очувала,

очувала още оженила.

Одимала девет мили снаи.

Очували девет мили внуци.

А кога макя остареела,

остареела още огрознела.

Продумала най-стария син:

Чуйте мене мои мили братя,

Айде ние макя да изгоним,

Да изгоним у гора зелена,

Да не ни грози дворове.

Да не ни грози булки хубави,

Що издумали братя извършили.

Пренесли макя великденско рухо,

Омесили пребела погача,

Наточили люта здравица.

Че я води най-малко син Младенчо

Ка тръгнали през поле широко,

Минали са през поле и планини,;

Стигнали са у гора зелена.

Макя Младенчо продумала:

Сине Младенчо, Младенчо,

Макя се нощ измори,

Хайде малко да починем.

Седнали са малко да починат.

Що седнали макя веднъж е заспала,

и у тежък сън се е унела.

Младен се назад повръща.

Кога се макя събуди,

нема Младена при нея.

Тогаз е макя разбрала,

че са я синове изпъдили.

Па чека макя почека,

Бела погача изела,

люта здравица изпила.

Вече се макя досади,

и почна трева да яде.

Уста й позеленели.

И почна макя да кълне:

Що са ми девет синове,

Да останат девет змейове,

Що са ми девет снаици,

да станат девет змии усойни.

Що са ми девет внучета,

да станат девет гущерчета.

Да лазнат да си полазнат,

Да дойдат в гора зелена,

Да видят макя, да видят,

как се макя измъчва.

Що проклела макя, що проклела,

всичко е тхака станало.

Що са ми девет синове,

останали девет снаици,

останали девет змии осойни.

Що са ми девет внучета,

станали девет гущерчета.

Лазнали та са полазнали,

Отишли в гора зелена.

Кога ги макя видела,

С душа се она разделела.

Ще ви предложим още две песни, изпълнявани по сватби. Песните ще предаде Петър Свиленов.

 

Болно ми лежи ле, хубаво Маре,

до него стои либе Йоване,

и си на Маре вели, говори:

Вечерало ли си, убаво Маре!

Вечерах, вечерах, либе Йоване,

Снощи си свекър ле от лозе дойде,

и си донесе риба моруна.

Свекървата я ле сладко сготвила,

Етървата е софра сложила,

а золвата ме милно молеше:

Вечерай Маре ле, вечерай снао,

Йован на Маре, вели, говори:

Ой Маре, Маре, глупаво Маре,

Де се е чуло, видело,

у лозе риба да има.

Това е била змия отровна.

Маре на Йовен Вели говори:

Дай ми Йоване капка водица,

Поклати Йован стомна шарена,

у стомнаа ни капка нема.

Отишъл Йован вода да земе.

Кога си Йован вода донесе,

затече Маре, маре умрела.

––––

*

Сън сънила софийска царица,

Сън сънила, сън си болнувала,

че се небо насред пропукало,

ситни звезди по земя паднали,

ясен месец кървав изгреял,

и по него звездица зорница,

и она е кървава изгряла.

Дума, дума Шишманович Яне;

Чуеш мене Енице, Царице,

що сън казва, ще го книга пише,

Щото се небо пропукало,

оно се царство препукнало,

препукнало и че да пропадне,

Старо царство българско княжество.

А що са и звезди попадали,

това си е българската войска.

Че пропадне войска, че изгине.

Че изгине наши стари братец,

Сам цар Иван Шишман.

Тама они това издумали,

книга стига на Шишманович Яне,

и у нея писмо написано:

Чуеш мене Шишманович Яне,

Да събереш трихилядна войска,

и да дойдеш Костенец града.

Костенец го турци

обградили.

Ка прочете Шишманович Яне,

това бързо писмо.

Он си събра трихилядна войска,

че я води на Костенец града.

Оно го либе не пуснало.

Яна либе Еница царица,

нали ми е пуста гъркиня,

не я грижа за българско царство.

Не я грижа за своего мъжа.

Дорде слънце на ручок да дойде,

Ала ето втора книга стига.

и у нея писмо написано:

Чуеш мене Шишманович Яне;

Събери си петхилядна войска,

и да дойдеш в ихтиманско поле.

Царя гонят и че го улова.

Не послуша Шишманович Яне,

Не послуша свое първо либе.

Он си събра петхилядна войска,

че я води в ихтиманско поле.

Ка тръгнаха на въз река Искър,

Искър тече кървав и пороен

и си носи юнашки калпаци,

Цели трупе от юнаци.

Искър гази премлада девокя,

Искър гази та калпаци лови.

Преговаря Шишманович Яне:

Чуеш мене премлада девокьо,

Защо ловиш юнашки калпаци,

та не ловиш трупе от юнаци,

да ги видим кои са, чии са.

Я хвани ми там оная ръка.

Преговаря премлада девокя:

Не си сакам, слезни хвани я,

че си имах три братя юнака,

и тр ите у бой загинаха,

та им търсих три добри калпака,

Да не би у них писмо найда,

та да видим що ми поръчая.

Засрами се Шишманович Яне,

та слезна от вранята коня

и си хвана ръка от юнака,

на ръката пръстен бурмайлия,

на пръстена сам цар Иван пише.

И повика Шишманович Яне:

Що стоите момци, що гледате,

Погубен е сам цар Иван Шишман.