Местни празници

СЪБОР НА ГАРАТА

През 1928 година се открива ж.п. линията и гарата и оттогава всяка година се прави събор. Това става на Св. Дух в средата на м. юни. Това е всеобщ християнски празник и освен местните хора тук идват и от съседните села. Съборът започва около обяд. най-напред излизат младите. момите се движат хванати по две по три и повече под ръка, ергените също са се групирали в движението, но без да се хващат под ръка. Тук става харесването и запознанствата с момите. На събора е дошла музика. Циганин надува кларинета, а други двама бият барабана и големия тъпан. Облечени в пъстроцветни басмени рокли и забрадки се хвърлят на хоро. За местните хора на това хоро са хващат само цигани и пияни, затова те не се хващат да играят. Находчив търговец продава сладолед, като скъпернически настъргва и залепва с лъжичка върху малката вафлена фунийка. Друг е забучил върху наклонена дъска ножове и от опънатия на пет-шест крачки канап приканва да хвърлят халки. Който нахлузи върху ножа халката, той става негов собственик, който не улучи губи дадените за халките пари. Към ножовете се подреждат и бутилки вино. Условието и тук е същото Някои момчета (от Божковата махала) тренираха преди празника и често огорчаваха търговците. Имаше кошове с череши. Веднъж купени, те се занясяха вкъщи и вече измити „да си вземат всички“. Можеше да го направи. Снимките бяха моментални. Оттук израза: „Щрак Марийке на портрет, картичката след обед“. През 1932 година вече е направен пътят към гарата, посадени са и крайните дървета. От година на година съборът става все по-известен.

Гарата в село Долни Раковец

Гарата в село Долни Раковец

СЪБОР (КУРБАН) НА СПАСОВДЕН

Прави са на парцела с паметника в полето. Предварително се събират пари и се закупува крава. Стопанинът, чиято е била кравата се грижи за нейното прибиране. Тя пасе на воля по ливадите дори и по по-младите посеви жито. Животното се радва на божествена почит. В деня на празника се прави жертвоприношението. Свещенникът отслужва божествена литургия. Месото се поделя по махали. От всяка махала се докарват събраните дърва, праз лук, пипер, масло, яйца, брашно. Докарани са и съдовете за готвене – големи котли, тава. Над направеното огнище се поставят надянати на здраво дърво котлите. Всяка махала си има свой самоук готвач. Въпреки това приготвената чорба има еднакъв и неповторим вкус. Всеки, който е хапнал от нея я споменава като единствена и единствена с името си „Спасовденска чорба“. Готовата чорба се разделя между участниците, като всеки си носи съд. Занася се вкъщи, за да яде цялото семейство.

 

СЪБОР НА КРЪСТОВДЕН

Прави се в края на септември в местността Лъката. работата нва полето е понамаляла, тревата е окосена, есента е натежала от златен плод. Търговци са разположили сергии с пръстени, гердани, дървени свирки с едно пискало, балони, които надути и изпуснати пак пискат, „мачета“ (малки картонени кутийки, които при натискане и отпускане маукат). Има ги същите свирки, хорото, сладоледа. Има и кошове с грозде и от късните и ароматни праскови. докарени са и въртящи се люлки. Повечето на тях се люлеят момчета и ергени, но ако все пак някоя мома се реши да се качи на люлката, то непременно зад нея ще се нареди някой ерген, който ще направи всичко за да омотае синджирите на двете люлки. Одумките по адрес на момата ще продължат дълго време.

 

ЛАЗАРОВДЕН

Учениците се разделят на групи и придружени от учители, обикалят селото. Облечени са – момичетата с литаци, а момчетата с черни панталони с прибрани крачоли в шарени вълнени чорапи. Обути са с опинци. Ризата е бяла с дълъг ръкав, шапката е кожен калпак. посещава се всеко домакинство. Едни от момчетата и момичетата пеят, а другите играят националния ни танц, ръченица. Стопанинът ги дарява с яйца и бонбони или някое захарче. Яйцата се продават и средствата отиват за нуждите на училището, а за децата остава удоволствието от участието в празника. Ето и някой песни, които се пеят:

Тук ми казаха Лазаре,

мома хубава,

мома хубава, Лазаре,

мома гиздава.

Кажете й да излезе,

да я видиме,

Да я видиме лазаре, да я питаме:

годена ли е Лазаре,

женена ли е.

Ако не е годена,

да я годиме.

Ако не е женена,

да я жениме.

–––-

*

Милолетно пиленце,

мило лети за мене,

Мене мило и нее,

майчи жалба голема

Бело перо не носи,

жълти чехли не обу

Хей, хей Лазаре,

жълти чехли не обу.

––––

*

Лаленце се люлее,

на зелена ливада.

Не е било лаленце,

най е било детенце.

Майка му го будеше:

Стани, стани детенце,

да си видиш лазарки;

как хубаво играят.

–––––

*

Лани тука дойдохме,

Ни столове редени,

ни дворове метени.

Тая годин дойдохме,

мома, момче найдохме,

и солове редени,

и дворове метени.

Advertisements