Лозарство

Припеците на Огоя и по леката почва са подтикнали нашенците да опитат и от това благо. Лозята се простират на площ не повече от 2 дка. Посаден е сортът „Памид“, има и по някой корен „Боялия“, за боядисване на виното. В началото има колебание „дали ще стане“, но мнозина твърдо вярват и са упорити. След третата, четвъртата година лозовите стъбла натежават с едро, хрупкаво и сладко грозде. В лозята се посаждат и праскови. Плодовете са наистина „райски“, само този, който ги е вкусил може да има пълна представа за тях. С годините хората добиват опит и трудът е възнаграден. Гроздето освен за ядене остава и за направата на вино, в което казват, че „била истината“. лозята просъществуваха до 1956 година. И днес в шипковите храсти ще се види по някоя лозова пръчка, борейки се за оцеляване.

Лозари в селото са били: Димитър Лаз. Исуски, Владимир Ситнилски, Милан Бързачки, Йордан Шадов, Стоил Ширков.