Култура

Културата в селото се разпространява от най-образованите хора, каквито са учителите. Но културата не е само образованието, а цялостното поведение на хората и изграждането на техните добродетели. Това се постига и с допълнителния прочит на книги и участие в културни изяви. Не всеки е имал възможност да си закупи книга, затова се обединяват усилията за създаване на обществена библиотека. За целта се основава читалище. Основатели са учителите Спиро и Виктория Полеганови. Това става в 1915 година. Библиотеката се образува от дарения на книги и пари. Още същата година е подготвена пиеса, която се изнася в хан. В пиесата участват учениците: Георги Тодоров Попов, Васил Николов Петков, Марийка Стоянова Петлева и Верка Драгомирова Чованска.

През 1923 година в ръководството на читалището влизат: Георги Стоилов Златков-председател (тогавашен учител), Васил Николов Петков – касиер. Архивът на читалището и книгите за прочит се съхраняват в шкаф в помещението на Исачки хан. Отговорник за раздаването на книгите е Крум Пиругански. Книжният фонд се състои от произведения на българските класици – Иван Вазов, Любен Каравелов, Елин Пелин, Христо Ботев, Йордан Йовков, Захари Стоянов. От чуждестранни автори са представени Кнут Хамсун, Джек Лондон, Виктор Юго, Лев Толстой с неговите нравоучителни произведения, Антон Чехов и др. до 1956 година книгите наброяваха не повече от 300 тома. Библиотеката се помещава в сгради на Г. Еврейски, Жерови, Ширкови и др. При откриването на новата читалищна сграда библиотеката вече има книжен фонд 6 000 тома.

Освен участието на учители и ученици в представянето на пиеси, през четиридесетте и петдесетте години на нашия век активно вземат участие и други младежи. Това са ученици в градовете, които си идват на Коледна и Великденска ваканция. Това време се използва за подготовка на пиеси. Пиесите се играят на училищната сцена. Изявяват се много даровити момчета и момичета. Особено впечатляващи са останали комичните превъплащения на Ангел Боянов Кралчев (Гелето) и Йордан Сергилов Ширков.

Гелето беше с всестранно дарование. Освен завършено средно специално образование, той носеше в себе си поетичен дар, имаше усет към музиката, сам свиреше на тромпет и китара, рисуваше. По рождение беше организатор. Имаше такт и умееше да общува с хората, особено с младежите. Той се посвещаваше в организиране на забаваленията за младежите, стараеше се да помогне за издигане на общата им култура и приобщаване към човешките добродетели. С много тънка ирония и с дружески шарж създаваше настроение с редактирания от него в. „Стършел“. Цялото художествено оформление беше негово. Всичко което правеше, по неговите думи искаше да бъде „изпипано“. Много направи за развитието на спорта в селото. Имаше намерение „като привърши работата“ да рисува и възпроизведе по памет разрушени и неосъществуващи вече старини на селото, но времето не му стигна – почина през 1994 г. на 66 години.

Артистичните дарования на Йордан Ширков бяха изключителни. Освен комичните си роли, той в отношенията си с другите намираше винаги повод да създава настроение. Свиреше на устна хармоника. Беше безумно смел, скачаше от високите ябълкови и крушови дървета (бос), за да покаже от колко високи може да скочи. Скачаше и от оградата на дървената баня, като се обръщаше във въздуха и падаше в плитката до пояс вода. Участвува в сцени от български филми като каскадьор. Съдбата не беше благосклонна към него. Умря през 1986 година на 56 години.

Средствата на читалището бяха нищожни, затова и обзавеждането беше бедно. То се състоеше от шкаф за книгите, маса, няколко стола и един грамофон за увеселения.