Конят в живота на селото

коне

Село Долни Раковец е известно с любовта си към конния спорт. Провеждат се традиционни състезания в които чистокръвни коне, полукръвни, каруцарски и каруци мерят сили в надпревара за призовите места. Ежегодни състезания в селото се провеждат на Тодоровден.

Конете Армани и Габриела са първенците в конни надбягвания в село Долни Раковец

Класиране и наградени в оспорваната надпревара на конните състезания в Долни Раковец

Есенна Тодорица повя в село Долни Раковец


Известно е, че древните прабългари населявали подножията на планината ИМЕОН – днешен ПАМИР. В Северен Памир са запазени древните названия на местности Палагар, Булгар, (Болор, Булхор).

Историята потвърждава, че тридесетхилядна прабългарска народност за шестдесет и пет дни, на коне, в зимни условия, достигнала река Танас, днешен Дон. По-късно те се заселили в Горна и Долна Малина и Дакия.

Всеки българин, който е гледал филма за Аспаруховите българи помни, че конят е неизменен, постоянен спътник и помощник на дългите колони от хора и каруци, натоварени с храни, дрехи и шатри.

Най-силни, най-страшни за враговете били конните отряди на българските царе през средните векове и до падането на България под турско робство. Турската конна войска, спахиите, отглеждала конете си главно в български земи.

Можем да бъдем сигурни, че първите заселници на днешната земя на село Долни Раковец са дошли на коне и с конски каруци.

Старите хора помнят, че в селото имало глям брой и много силни коне. Конете в селото пасали отделно от другите животни, с отделни пастири, те били на особено уважение и почит. Много семейства продължават древната традиция да отглеждат коне с голяма любов, с необикновени грижи, за което, както знаем, конят се отплаща многократно. Най-силни, най-красиви коне отглеждат семейства Ненкови, Атанасови, Искренови, Кральови.

С конете, впрегнати в двуколки и каруци, а също и яхнали отделни коне, хората посещават съседните села на събори, сватби и

@ + Добрев П., Светът на прабългарите, 1944.

други празници, пътуват до Дупница, Радомир, Самоков, Кюстендил и София на пазар, на лекари, на гости и по други поводи.

Всички знаем какъв ценен помощник в земеделския труд е конят.

През последната война 1945 година много коне от селото бяха мобилизирани и използвани от различни военни части.

Голям брой жители от нашето село служиха в конни военни подразделения. Например в Гвардейския конен полк в София служиха Боян Борисов Вучков (1938 и 1939 г.), Петър Георгиев Пиругански, Кирил Методиев Кралев.

В Първи конен полк в София: Иван Драгомиров Атанасов 1935/36 г., Кирил Христов Вучков 1936/37 г., Славчо Евдокимов Еврейски.

В Пети конен полк в София: Димитър Захариев Владички, Йордан Георгиев Дуйов (1932/33 г.).

В Пети конен полк в Брезник: Евдоким Казачки, Йордан Рангелов Колев.

Кирил Вучков с гордост разказва как често за един ден изминал разстоянието от София до Самоков и обратно, тренирайки по пътя различни стилове конна езда и бягания. След уволнението си през 1937 година през целия си живот той с огромна любов и грижи живее и работи с коне.

Естествено е хората, които са служили във военни конни подразделения да продължават да отглеждат коне и в цивилния живот и, разбира се, да си спомнят за ездата. Те са именно хората, които поддържат древната традиция да се надбягват конетне на християнския празник Тодоровден. Такива надбягвания се провеждат в цялата страна.

Един от първите учестници в надбягванията Любен Шильов си спомня, че през 1940 година е проведено надбягване на Тодоровден.

На Тодоровден, на 11 март 1995 г. в Радомир, селото се представи с четири коня, от които „Гонг“ и „Мексико“ бяха най-силни.

Advertisements