Кметове на селото

Долни Раковец вода, чесън и коне

Кмет на село Долни Раковец е г-н Симеон Исачки, който встъпва в длъжност през 2011 година. Исторически преглед на предишните кметове на селото:

Милен Д. Тонев род.1958 г., починал 1901 г. на 43 г.

Първият кмет на селото ни след освобождението от турско робство. Той работи във времето, когато се полагат основите на новата българска държава. Нужни са били мъжественост и голямо родолюбие за организиране на народните работи. От архивите на църквата ни се знае, че е като поп Милен. Милен Ангелов е баща на известния в миналото като собственик на лимонадена фабрика Никола (Коле) Ангелов. Роден е през 1883 г. Милен Ангелов кметува до 1899 година включително.

Симеон Иванчов Голвучки – починал 1950 г. на 82 г.

Кметува около 1928 година. По това време завърлшва построяването на новото училище. Секретар на общината е Стоил Хр. голвучки.

Васил Минков Пенов – починал 1938 г. на 63 години.

Кметува през „земеделско време“ в продължение на 8 години с прекъсвания от 1919 година до 1926 г. Кметувал е, но за по-малко време през периода 1912-1918 г. Той също взема участие в подготовката и построяването на училището, събаря се оградата, започва начукването на къмъните от населението. За набавянето на средства се забранява част от мерата, като тревата се коси и полученото сено се продава. Продава се също така и тревата от училищните ливади. От общинската земя се дава под наем за засаждане на чесън, от който също се получават пари.

Родът на Пенови идва от времето на Стефан, който е баща на Божко, Пено и Тоне. Божко и Тоне продължават Божковия и Петлевия род, а Пено – Пеновия.

Синове на Пено са Соте и Минко. Соте има само две дъщери – Станка и Костадинка, а Минко двама сина – Васил и Атанас.

На Васил пенов синове са Славчо и Иван. Славчо има двама сина: Георги и Васил, а Иван – един син – Йордан.

На Анастас Пенов синове са Сергил, Тодор, Боян, Георги и Димитър.

Родът на Сергил се продължава от Методи, Иван и Герчо. На Тодор от Йордан, на Георги от Крум и на Димитър от Атанас.

Радоил Лазов Соколов – починал 1956 г. на 80 години.

Кметува непосредствено след Васил Пенов. Васил, който познава добре работите, помага много на дядо Радоил за навлизане в общинарските работи. Кметува е около 1927 година.

Стоян Ризов Петков (Арамията) – починал 1935 г. на 62 години.

Имал е буен е непокорен дух. На младини се запилява по Македония и заедно с бащата на Иван (Ванче) Мотикарски от с. Върба участват в четническите борби. Завръща се в селото около 1926 година. занимава се с градинарство. Най-напред прави зеленчукова градина над бившата мелница, като довежда от реката вода за поливане. Съвпременниците му разказват, че е бил упорит в работата. Навярно е имал и познания по градинарство, затова е получавал и хубави зеленчуци. Работил е в градина и зад „Св. Спас“ на границата на Кошарския синор. Там е имал къщурка, в която се е приютявал. Кметува около 1930 и 1931 година. Съселяните го помнят като строг и справедлов. Често е ползвал думата „сетне“, като покрай нея е ползвал и бастуна. Особено строг бил към склонните за кражба. Името му се свързва с т.нар. „Деветаци“. Това са били 9 чорбаджии от селото, които оградили собствените си ливади, а стоката си пуснали в общото. Арамията наредил селският говедар да им върне говедата, за да ги пасат в техните „Заграни“, или да махнат оградите им. От всичките 9 чорбаджии, само един се инати, поради което кметът го вика при себе си, „опасва“ го няколко пъти с бастуна и с това приключва цялата история.

Андон Комарски – починал 1927 г. на 61 година.

Кметувал е около 1918 година.

Крум Георгиев Пиругански – починал 1982 г. на 88 години.

Бил е кмет през 1926, 1932, 1944 и 1945 г. По негово време са посадени дърветата край пътя за гарата.

Добрин Христов Гайдурски от с. Бобораци.

Кметува в годините около 1950. по това време се формира инициативен комитет, ръководен от Славчо Георгиев Соколов за построяването на Баня. Мястото се отстъпва от Ситнилския род. Банята се построява със събрани от селото пари и закупени материали. Използват се тополи от училищната ливада. Майстор е Стоил Свиленов, на който се плаща и на някои постоянни работници. Много младежи участват с доброволен труд.

Серги Кънчев

Кметува около 1937, 1938 година. по негово време се завършва сградата за Общината, настилат се централните улици на селото с къмъни, построява се мост при входа на селото от източната страна. населението го помни като много строг и справедлив. За тия, които не са искали да работят по улиците, изпращал поляка да ги докара принудително.

Владимир М. Гелов – починал 1962 г. на 77 години.

Васил Т. Живачки – починал 1959 г. на 78 години.

Васил Л. Искъров – починал 1973 г. на 91 години.

Васил В. Дуев – починал

За тези кметове се знае само, че са кметували по време на войните 1912-1918 г., както и по „земеделско време“, времето от 1919 до 1923 година. поради острите политически борби времето им за кметуване е било кратки.

Крюстю Л. Комарски – починал 1970 г. на 75 години.

Кметува през 1946, 1947 и 1948 година.

Серги Захариев – знае се, че е бил от с. Николаево. Кметува през 1936 година. При него започва построяването на Общината.

Дългогодишен разсилен и писар към общината беше Георги Милев Антов. Макар, че има основно образование неговият почерк е истински художествен. Изключително честен и коректен той изпълняваше стриктно разпоредбите на закона. За него законът е мъдростта, която е нужна и валидна за всички. Някога Симеон Радев беше писал, че на България са нужни държавни мъже. Сега ние ще кажем, че Георги М. Антов беше един от тях. И ако има на Оня свят Рай, то неговата душа заслужено трябва да бъде там.

Advertisements