Име на селото

За името на селото съществуват няколко версии (хипотези, предположения). Едната от тях гласи, че първите двама мъже, които са заселили нашата земя се казвали Рако и Рахо. Единият от тях, Рахо се заселил в Горно Рковския рид. Така по името на първия се нарекло и селото. Тази версия не изглежда правдоподобна, защото едва ли двамата братя ще се разделят в един толкова труден период от живота си, когато имат най-много нужда от взаимопомощ. Те са дошли на непозната земя, а и земята е толкова богата. Съществуващото село Горни Раковец идва на мястото, където е сега. Историческите данни сочат, че на мястото на днешните им гробища е имало църква, че в землището им до сегашната ж.п.линия е имало и друго селище. Това разбира се не е предмет на нашето изследване и няма да разширяваме нашето изложение по него. Пак в същата посока трябва да изтъкнем, че в селото ни не е имало и няма нито едно име „Рако“, пряко „Ракови“, местност „Ракова“ и т.н.

Втората вер сия за името на селото е, че в реката са се въдили много раци. Не може да се отрече съществуването на раци, но те не са били в такова изобилие, както са рибите. По тази логика селото би трябвало да се нарече „Рибарово“. няма също така и традиция по готвене на ястия от раци.

Каква е историческата истина за името на селото?

За първи път в историческите хроники селото се споменава през 1948 година като „Раковчета“. по-късно в един турски документ, чието факсимиле поместваме, четем „Радомирският бей потвърждава (разрешава), че парцелът е собственост на Еленко, Стоян и Мария. Парцелът се намира в село Раковча – 1875 г.“

Върху свидетелството от Венчавката на Стоил Лазев Гергов и Мария Тонева Гергова от 7.X.1895 година е поставен кръгъл печат с черно печатараско мастило, на който четем „Долен Раковец“. Буквата „е“, е записана с „е“ двойно, а накрая думите завършват с „ъ“. Във всички регистри на църквата, водени от 1882 година името на селото е записано като „Долний Раковецъ“, навярно дядо поп Милен е имал при себе си и стар печат, а когато дядо Стоил е отишъл у дома му засвидетелството, за да не се разкарва до църквата за новия печат свещеникът употребил стария печат, като е смятнал, че това не е „грях“.Ние сме благодарни на този пропуск на дядо поп Милен.

И така, името на селото „Раковча“ се запазва до 1875, а защо не и до 1878 година. Не разполагаме с писмени доказателства за промяната на името на „Долни Раковец“, но може да допуснем, че това е било едно чиновническо решение, но след като авторите са разбрали, че „долен“ е обидно понятие4, го заменят с „Долний“.

Посочените исторически данни за името „Раковча“ ни отпращат към корените на една друга дума, каквато е „Раковина“. Аналогията и приликата е очебийна, не само по външния белег – Раковчетата, това е Раковината, в близост до която е възникнало селото ни.

В Български тълковен речник срещу съществителното „Раковина“ е записано: черупка от рак, мида, охлюв. Предмет, който по форма наподобява, прилича на такава черупка. Ушна раковина.“

Името на селото ни „Раковча“ се запазва от основаването му до 1878 година. това са почти (500) години. Нека бъдещите поколения да решат дали да бъде възстановено.

Можем да предполагаме, че наред с названието „Раковча“ е съществувало „Раковци“, която тураците произнасяли „Раковча“, тъй като в турски език липсва съгласната „Ц“. Естествено е, че след като се добави по-късно „Долен“, „Долни“ – става „Раковец“. Известно е, че селата Раковица, Видинско, Голяма и Малка Раковица, Софийско също са разполбожени в такива географски места.

Advertisements