Игри и забави

И в най- напрегнатото ежедневие децата, както и възрастните са намирали време да поиграят и да се позабавляват. Ще ви предложим някои от тях, така както сме ги научили и помним.

БИБЕ

Играе се от момичетата. Броят им не е ограничен. За целта върху равен камък се поставя малък заоблен камък колкото кокоше яйце. Едно от момчетата остава да пази бибето. Докато пазещият постави събореното бибе, останалите трябва да притичат и да вземат камъните си. Който бъде докоснат от пазещият, той остава да пази бибето. Пазещият има право да се замеря с шапката си.

ШИЛКА

Игра се от две момчета. Шилката е пръчица с дебелина на молив, дълга колкото показалеца и заострена от единия край. Участниците в играта подхвърлят отворено джобно ножче. Първото подхвърляне става като се постави ножчето в шепа. Подхвърлено, обръщайки се във въздуха при падането то трябва да се забие в земята. Първият, който успее нанася един удар на поставената за забиване клечка. Вторият път ножчето се подхвърля, като се хваща за острието. Ако и този път се забие, победителят нанася втори удар върху клечката. Третият път ножчето се подхвърля с поставен връх на острието върху присвития показалец или средния пръст. Ако и този път опитът е успешен, тогава се нанася последният удар върху клечката. Сега вече губещия партньор трябва да я извади със зъби. Ако тя е достатъчно забита и не може да се захване със зъбите, победителят прави „компромис“, за да улесни съперника си като изрязва в близост до клечката малка дупчица колкото да се побере носът на вадещия клечката. Когато ножчето се подхвърля и не се забива, играта продължава другият състезател.

ШИШАРКИ (ТОПЧЕТА)

Играе се от момчета, понякога участвуват и момичета. Шишарките се узрял плод от дъб. Най-напред се прави малка дупчица в земята. На разстояние пет-шест крачки играчите търкулват шишарката или стъкленото топче, за да го вкарат в дупката. Който пръв успее да вкара топчето набира три точки, после отмерва четири пръсти и удря (тошава), което му е най-близо от останалите топчета, с което набира още три точки. С осемнадесетата набрана точка всяко ударено топче излиза от играта или пък бива прибрано от победителя. В победната си серия участникът до набирането на победните осемнадесет точки може да търкулва отново топчето в дупката за нови три точки, но при неуспех и при неуспешен удар по останалите топчета отстъпва на този, който е бил прикарал топчетио си най-близо до дупката.

КЛИСА

Играе се от две момчета. Клисата е малка лентичка, дълга колкото една педя.Двата й края са заострени в противоположна посока. На четирите стени са изрязани римските числа от едно до четири. При започване на играта едно от момчетата търкулва клисата по допряната и изправена от него тояга. Цифрата ще покаже колко пъти състезателят ще има право да я удря, за да подскочи от въздуха с втори удар да я отпрати надалече. Ако всички опити са неуспешни играта започва другият състезател. При успех другият състезател трябва от мястото, където е паднала клисата да замеря и удари в положената на земята тояга. Докато не успее ще продължава да гони клисата и замеря с нея тоягата на партньора си.

СВИНКЯ

Броят на участниците в играта е неограничен. Всички са със здрави и извити на края (чемуги) тояги. Наредени в кръг около свинкята (заоблено дървено топче колкото кокоше яйце и изработено от здраво дърво най-често брест (поставят тоягите над нея и по даден знак я удрят. Този, който я докосне ще я „пасе“. Останалите играчи я крият като си я подават посредством тоягите. когато този, който я „пасе“ успее да я отнеме, трябва да направи така, че с нея да докосне някой от останалите съиграчи. Докоснатият е следващият, който ще я „пасе“.

КОСТИ (ЯШИЦИ)

Участвуват момчета, често и момичета. Броят им е неограничен. най-често се играе след Великден и Гергьовден, когато го има малкото кокалче, взето от ключицата на агнето. Страните на кокалчето са именувани: широката и издута страна се нарича „Цар“, обратната на нея се нарича „Кърпар“, а останалите две заострени „Нищо“ или „Нищелки“. кокалчето се подхвърля и този, който пръв го постави на обърната с царя страна, той си назначава „Кърпар“. Кърпарят вр ъзва здрав възел на носната си кърпичка и по заповед на царя удря по отворената длан неуспелия съучастник. Броят на ударите се определя от царя. Когато кърпарят е снизходителен към някой от участниците и го удря по леко, тогава царят може да подмени кърпаря като нарежда да бъдат нанесени удари с възел и по отворената длан на кърпаря. когато нов състезател спечели царя той си назначава и кърпар.

КРЪПЧЕ

Участвуват момчета и момичета. Броят на участниците е неограничен. Всички клекнали образуват един краг. Момче или момиче със сгъната носна кърпичка обикаля от външната страна на кръга като си подскача и тананика някаква песен. През това време пуска зад гърба на някой от клекналите участници кръпчето и продължава да обикаля. Ако някой участник разбере – че кръпчето е зад него, веднага го взима и продължава да обикаля. неговото място за заема от предшестващия го обикалящ. Ако ли пък състезателят, зад който е оставено кръпчето не е разбрал, след като направи пълна обиколка и го завари, обикалящият изстрива ушите на потерпевшия.

ГУСУ БАБА

При бавене на детето майката или бабата хваща с трите си праста внимателно кожичката на китката на детската ръчичка, същото прави и детето като хваща ръката на жената докато се направи една малка пирамида от четирите ръце. Сега вече жената изрича и кара детето да изрича заедно с нея: „Гусу гусу баба, о напрела баба, турила у ясли, дошли гъски та изпасли, гир, гир, гир! „При последните думи пирамидката се разваля и ръцете смесени се размахват като образумат едно въртящо се кълбо, за да прогонят гъските.

ЛЕТИ, ЛЕТИ

Играят момчета и момичета. Броят на участниците е неограничен. Седнали, един от участниците е подпрял ръка на масата и при вдигането произнася: „Лети, лети“, акои името е птица всички вдигат раце, ако името е друг предмет, този който вдигне ръка „изгаря“.

БРОЕНЕ

Участниците са нередени в кръг.  Единият от тях е застанал в средата на кърга и произнася: „Ололома“ дололома, тиарама, катарама, самур, пампур, рибице, шарка, марко, кукулия, василия, спеч!“ С всяка произнесена дума се брои един от участхниците в играта. този, в който попадне думата „Спеч“ той се „спича“, „изгаря“. Брои се докато не изгарят всички. последният участник се брои с броещия. В този случай думата „спеч“ може да попадне и на броещия, тогава броенето продължава победителят.

ИГРА НА ВОЙНИЦИ

През 1943 година, когато военната психоза беше обхванала цялата страна, момчетата играеха на войници. „Военни съединения“ бяха образувани в Ситнилска, Кралчева и Божкова махали. Най-напреднтало „обучението беше в ситнилската махала, Казармата беше в двора на Боян Кралчев. На портала винаги имаше пост, въоръжен с дървена пушка, а на главата с книжна войнишка шапка. такова беше въоръжението и униформата и на другите съединения. напрежението между отделните махали постоянно растеше. Започнаха улични сбивания. Веднъж в „щаба“ на Божкова махала беше донесено, че се готви нападение от Кралчевата махала. Беше изработен план за защита. той предвиждаше изтегляне от махалата по примера на московчани от 1821 година, когато биват нападнати от Наполеон бонапарт. Предвиждаше се на прозореца на божковата кошара, който беше обърнат към пътя, да бъде поставена някаква примамка, а в плевната над нея да пази боец, който при нападението да изсипе кофа с мърсотии върху нападат4еля. Предвиждаше се да се употреби едно „тайно“ и опасно“ оръжие. По това време Божковият път, наричан Божков сокак беше пълен с кал и през лятото. Минаващият сутрин и вечер добитък беше направил със стъпките си бразди като за градина. Именно тази кал се умесваше и всеки боец трябваше да има като боеприпас по една топка в джоба си от нея. На една гладка и права пръчка с дължина около 50 см. се слагаше кал, като се мачкаше с длан и добиваше форма на кебапче. Заметната пръчката отпращаше калта на 200 и повече метра. Скоростта беше наистина зашеметяваща. При удар по лицето можеше да осакати човека. Дали се проведе това сражение, не си спомням, но в тия дни учителят Георги Симеонов (Гечката) ни събра и каза, че ще се проведе голямо военно учение, затова трябваше след учебните занятия да се явим с пълно бойно сняражение. Всички се зарадвахме, че най-сетне можем да покажем на какво сме способни. Явихме се в уречения час и място. Учителят огледа внимателно строя после спокойно, но твърдо разпореди да хвърлим оръжието на една купчина. Изпълнихме заповедта. Пушките начаса изгоряха. Така беше обявена „капитулацията“, а ние бяхме „демобилизирани“…

ПОЗНАВАНЕ НА СЕМЕЙСТВОТО

С тази игра се забавляват жените. Участието е неограничено. Събрани на седянка те си работят работата и едновременно си раздумват. Имената на членовете на домакинството се определят така: мъж и жена, момичетата са кокошлета, момчетата петлета, вдовицата разсукалкя, вдовецът – ускормок. Една от жените казва, например: два пъти мъж и жена, едно п етле, две кокошлета, един един ускърмок, къде е то. Трябва да се отгатне кое е истинското домакинство.

ГЪРНЕ

Участвуват момчета и момичета, броят е неограничен. половината от тях са клекнали в кърг, останалата половина са застанали прави от външната страна на кръга зад всеки от тях. Един от състезателите е свободен. Той се доближава до пазещия „гърнето“ и пита: Чичо (стрино) даваш ли гърнето? Отговорът е: Ни го давам, ни го продавам, на турчин го давам тебе не го давам. След отговора двамата се затичват в обратни посоки, който пръв стигне до гърнето той остава да го пази, другият ще продължи да пита