Животински свят

Щъркелово гнездо село Долни Раковец

Щъркелово гнездо в село Долни Раковец

ЖИВОТИНСКИ СВЯТ

 

Разнообразният релеф на терена и буйната растителност са позволили да намерят някои видове от дивата фауна. разпространени са както пернатият, така и косматият дивеч.

 

Пернат дивеч

От местния полезен, пернат дивеч особено внимание заслужава яребицата. Храни се със семена от плевели, насекоми и техните ларви, червейчета и др. Напълно полезна птица за земеделието. През пролетта се събира на големи ята. Често странства и по други райони. песента му напомня тази на гугутката, затова възрастните хора са го смесвали с нея, когато пее.

 

Пойни птици

постоянно обитаващи от пойните птици при нас са: малкият и голям синигер, щиглеца (кадънката), чинка, кос, полската чучулига и обикновената чучулига. Първата се различава с по-удълженото си тяло и опашка. По време на размножителния период, пеейки кръжи продължително във въздуха. Не посещава населеното място и е боязлива. Обикновената мумулига ще я срещнем по пътищата, която кротко ще се отбие встрани, без да се плаши. Оперението й се слива с праха на пътищата.

 

Скорец

Една прелетна птица. При мека зима остава постоянно при нас. Изкусен имитатор на останалите птици. Той сполучливо имитира пътпъдъка, гаргата, ястреба, коса, авлигата. Издава звуци, които са може би подражание на птици, които не познаваме. Често пъти с внезапните си подсвирквания ни кара да се обръщаме. През размножителния период изяжда хиляди скакалци и други насекоми. Когато отгледа челядта си и семействата се събират в една голяма дружина, горко на млечната царевица или узрелите овошки. тогава са истинска напаст. Скорецът е много капризен при вземането на храната. Веднъж съборил плода на земята, той не слиза при него, а продължава да върши полазии. След като ятото охолно се е нахранило, то пладнува по дърветата край реката, къпе се, а нескончаемия му хор монотонно се носи като шепот на планинска река. При тази идилия на човек му се иска да бъде на негово място.

 

Врабче

Голям готованец и пакостник. както чучулигата, у нас обитават два вида. Обикновеното врабче, с което съжителстваме е по-едро от полското. Мъжкията и женският екземпляр се отличават по оперението. Полското врабче е по-дребно с еднакво оперение на мъжкия и женския екземпляр. През зимата посещава и селото.

 

Прелетен дивеч

 

Пътпъдък

При нас пристига в края на април и отлита през септември и октомври. Храни се със зърно и семената на плевелите. Песента му се чува по житата, люцерната, ливадите и навсякъде, където може да намери храна и укритие. Обект за лов. Месото му е истински деликатес.

 

Гугутка

Пропуснахме да я споменем при местните пойни птици. нейното появяване води някъде около 1945 г. Бързо се размножава, гнезди в населеното място. Много общителна и миролюбива птица.

 

Авлига

През пролетта ще я чуем да пее в дърветата в Кеваница, както и по върбите край реката. Оперението на мъжкия екземпляр е ярко жълто с масленозелени ивици по крилете. Много красива и полезна птица. Женската е грижовна майка. При опасност за люпилото й тя се спуска стремглаво над приближаващия, докато не се убеди, че е отминала. Песента на мъжкия е еднообразна, но запомняща се като любовен сигнал.

От другите прелетни птици ще споменем славея и лястовицата. Обикновената гнезди по кошарите, а градската по стените на масивните сгради. При нас пристига и гнезди белият щъркел. Той идва като по разписание на Младенци (края на м. март) и отлита на Макавей (средата на м. август). Забелязани са и преминаващи екземпляри от черен щъркел, които спират за кратка почивка. През тридесетте и четиридесетте години на нашия век щъркеловите гнезда бяха около тридесет и пет – читиридесет. Сега са само две-три. Разораването и отводняването на мерата и ливадите, изсичането на големите дървета са главните причини за бедственото положение, в което той се намира. Ако не се построят изкуствени гнезда и не се следи за неговото опазване, на път сме да изгубим безвъзвратно тази толкова полезна птица и предвестник на пролетта.

При нас долитат също гургулицата, кукувицата, папунякът. Други полезни птици, с които съжителствуваме, са пъстрият и зеленият кълвач. Последният е непогрешим синоптик – той ден по-рано усеща раздвижването на червеите под кората на дърветата и, предвкусвайки гощавката си, пее, а това е сигурен знак, че южният вятър ще задуха.

Най-малката птичка, която живее с нас, това е орехчето. Среща се много рядко и обитава срутените зидове и шавара по реката.

 

Водоплаващ дивеч

 

В началото на зимата водоемите се посещават от диви гъски, патици, бърнете, бекаси и дъждосвирци. При люти зими, макар и рядко ни посещават лебеди. През 1964 година презимуваха за двадесетина дни и шест броя дропли. Идвали са жерави. През пролетта, когато се чифтосват, някои двойки от патицата зеленоглавка остават да мътят по заоблените места.

 

Грабливи птици

До около 1956 година в „Еврейския бряст“ постоянно гнезди двойка орли после се премества в „Агиния бряст“, за да изчезне след година-две завинаги. Силно намалял е „Малкият мишелов“, керкенезат, трепетликата. Името му идва и от трептенето във въздуха при ловенето на мишки. Изключително полезна и благородна птица. Хваната като малка, тя лесно се приобщава към човека. Гаргата, която често гнезди и в селото, също е общителна и се държи безобидно, с изключение на случаите, когато отнема яйцата на пойните птички. За свраката не можем да кажем нищо добро и за нейните навици. Сивата и черната врана са по-лениви и безобидни. Безвъзвратно изчезна синята врана. последни екземпляри са наблюдавани през 1980 г. Когато нейната популация беше по-богата, тогава гнездеше в хралупите на старите върби. Изкусен летец. При някакво възбудено състояние, при раздразнение или радост, тя стремглаво набира височина, а после с бръснещ полет се спускаме надолу. През зимата и до късна пролет върлуват ястребът, яребичар, ястребът врабчар и много други техни по-големи и по-малки събратя. Те никога не остават да мътят по нашето поле.

Край водоемите през зимчата се настаняват бялата и сивата чапла. Много интересна е малката рибарка „Ледениче“. Тя е по-малка дори от скореца, лети с постоянно пърхане ниско над реката, като изкусно се заковава на някой надвесен клон. Наблюдава дребните рибки и със светкавично спускане и виртуозна точност ги изважда от водата. Кобалтовосиньото и кафяво оперение представляват опойваща гледка. Рядък екзотичен вид.

 

Бухали

С химизацията на селското стопанство и безразборната стрелба на ловците бухалът е на път да изчезне. През 1963 година в м. „Огоя“ ненужно, без всякакво предизвикателство беше отстранен екземпляр от най-едрите видове. Той беше на големина колкото питомна гъска. може би последният екземпляр. Все още се виждат от по-малките бухали и кукумявки. Трябва да се знае, че тяхната основна храна са мишките и мистичното предубеждение, че носят нещастие не бива да бъде основание за тяхното унищожаване.

 

Космат дивеч

Лисицата като най-голяма пакостница е позната на всички. Кръстосва навсякъде из полето. Напада дивеча, но не се отказва и от домашните птици и зайци. Малките отглежда в дупки по дигите на реката и в „Огоя“. белката и порът предпочитат да не водят скитнически живот и пребивават в населеното място. Има два вида пор: Обикновен кафяв и пъстър. Пъстрият пор е на изчезване и затова е под закрилата на закона. Язовецът, който е нощно животно, през деня се излежава в изкопаните от него в земята дупки, където поддържа изрядна чистота, а през нощта излиза да търси храна. Също както лисицата, жилищата му са по дигите на реката, по слоговете на „Огоя“. От малките гризачи, които обитават „Огоя“ и големите слогове ще споменем Суицата (Съсел, лалугер). При нас е вече изчезнал вид.Най-малкият кръвожаден звяр, който тежи едва 100 гр. това е невестулката. Неимоверно повратлива и гъвкава, тя хваща плъхове и птици с по-голямо от нейното тегло и като ги парализирла с отделяната от устната й кухина отрова, ненаситно изпива кръвта й. С много злоблив нрав, веднъж предизвикана, тя може да се нахвърли и върху човек. Отбягва местата, опушени със сяра. по реката ненаситно се подвизава видрата. веднъж нахранила се, тя подобно на котката, продължава да се забавлява като лови рлибата и я оставя на брега без да я яде. Ловните се набези прави през нощта. За косматия дивеч ще завършим с дивия заек, който е навсякъде, но и всички го смятат за техен враг. Наистина прокълнато животно.

 

Влечуги

Макар и рядко от змиите се срещаше пепелянката и смокът. След химизацията на земеделието те почти са изчезнали. За последен път смок е видян край ленената фабрика през 1990 година. Водната змия, която добре се различава по жълтите си петна на главата, продължава да съществува в речните води. Колкото и невероятни да са страховете от змиите и тяхната отблъскваща външност, не е имало случай на ухапване.

 

Гущери

Като топлолюбиво животно обитават припеците по пасищата на „Огоя“ и край ж.п. линията. При нас са известни обикновеният и зеленият гущер. последният е по-едър.

 

Дъждовник

Едно малко познато и загадъчно животно. Прилича на гущера, горната част на тялото е черна, а коремчето жълто или оранжево в зависимост от пола и възрастта на животното. Опашката е видоизменена на плавник, краят й прилича на кама, закрепена с дръжката към тялото. През 1990 година е видян един екземпляр при почистване на Исуския кладенец в „Огоя“. Животното се движи лениво и бавно като охлюва. Отбягва светлината и се заравя в калта на дълбокото дъно. Озадачава неговата усамотеност и потаен начин на живот. Изчезващ вид.

 

Охлюви

Най-разпространеният вид е градинският охлюв. Обитава ливадите, градините и дворовете, където има растителност. Не понася горещините, затова предпочита сенчестите места, най-често северната страна на старите зидове и сградите. Месото му е вкусно. Добрите кулинари знаят как да го обработят и приготовляват вкусни ястия.

Малкото бяло охлювче намираме по пасищата на „Огоя“. Белите му черупки са разпръснати като пуканки. От тях малките момиченца се украсяват, като правят гриввнички и герданчета.

 

Жаби

Срещат се няколко вида жаби. Водните са в изобилие в реката. Топлата и часта вода за тях  е рай. Жабешкият им хор ще чуем и през зимата. От този вид е най-дребната жаба, наречена „Бумка“ заради звукът, който издава. ще я видим напролет в затоплените държавни локви. На цвят е черна с оранжево коремче.

От сухите жаби, които обитават и дворовете и излизат да търсят храната си нощем е обикнвовената суха жаба. Освен нея е позната дървесната жаба. Тя е дребна и зелена на цвят. Обитава  дърветата и благодарение на мимикрията в околната среда е трудно забележима. Другият вид суха жаба е ливадната жаба. Тя има тънко и удължено тяло с дълги задни крайници и заострена уста. В статично положение я виждаме високо изправена. Цветът е бежов, коремчето мръсно бяло, а край устните има тънък кафяв кант. Презимува в почвата. Напролет, когато времето се затопли и тревите се събудят, тя наднича от дупката и пее. Песента й не е квакане, а едно непрекъснато, но приятно бръмчене. Това става привечер. Един сигурен знак, че зимата окончателно се е оттеглила.

 

Риби

Реките ни винаги са били пълни, а водата чиста. Пролетните поройни дъждове са издълбали широки подмоли, любимо убежище за рибата. Храната е в изобилие – водни червейчета, водорасли, охлювчета, пиявици и каква ли не още твар, която е могла да изобрети природата. Разнообразието на видовете е голямо. Белешка (речен кефал), мряна, кротушка, змиорка, пръскач (уклей), лин (зеленушка), шаран, каракуда, червеноперка, скобар, костур, моруни и най-дребната бабушка. рекорд по тегло държи белушката, която достига тегло до 2 и повече килограма. От мряната са хващани екземпляри до 0.7 кг. Най-вкусната наша риба, която по нищо не отстъпва и дори превъзхожда прехвалената пъстарва. Линът (зеленушкатта) също е много вкусна риба. Напразно е набеден, че носи малария (треска).

 

Миди

Малката речна мида, която отдавна изчезна се срещаше зарита в пясъка на Матаницата. Мидата е мекотело и се използува като храна от хора с изтънчен вкус. Мидата трябва да е затворена. черупката се измива добре и се отваря внимателно. Приготовляват се различни ястия. В селото ни не е позната консумацията й. домакините са използували черупката за остъргване на съдовете от загорялата храна.

 

Раци

Известен е речният рак. Поради изобилието от риба не пре

дставлява интерес като улов. Яде се мекото съдържание на опашките и шийките им.

 

Костенурка

Водната костенурка предпочита водите от изворите в селото. При нас е дошла от р. Струма. Черупката на водната костенурка е черна и грапава и е по-едра от сухоземната. Срещата с нея е случайна. Един изчезващ вид.

Advertisements