Волейбол

Макар и много по-късно в сравнение с футбола, тази красива игра бързо привлече младите хора в селото. Тя наистина може да завладява, тъй като във волейболната игра има много красота, финес, естетика, точност.

Онзи, който докосне за първи път волейболната топка, подскачайки и удряйки я с две ръце, за да я подаде на съиграч, той обикновено остава в плен на магическата й сила. Красиви са движенията при подскока, замахването и нанасянето на удара при забиване, при блок, при вдиганията. А колко точност е нужна при изпълнението на началния удар (сервиса), при изпращането на топката в малко празно пространство на противника, при силните забивания.

Играта изисква много сила, много силна воля, мъжество, нервна устойчивост, честност, етичност. Тези качества се тренират и възпитават у играчите от самите правила на играта и най-много от това, че при нея липсва непосредствения физически контакт с противника. Както казваше един голям волейболист на „Миньор“, Перник: „противникът може да си прави зад мрежата каквото си иска, ти нищо не можеш да му направиш“.

Волейбол в селото се играеше през петдесетте години обикновено привечер, отначало на игрището между старата църква и училището, по-близо до църквата. След това до западната страна на училището. В продължение на няколко години играехме на игрището на десетина метра от източния край на старата църква, а по-късно то се премести почти до пътя срещу сегашната къща на семейство Бурназки.

Волейболът в селото премина през два етапа: игра без въртене, когато на мястото на забивача стоеше неизменно Любомир Начев „Бай Тиме“. На другите постове се извършваха смени и размествания. Дълго време на началния удар стоеше Боби Гелов. Играта се наблюдаваше от многобройна публика, понякога идваха момичета, чиито любимци бяха на волейболната площадка.

На по-късния етап играехме „с въртене“, което беше значително по-модерно и особено при състезания – задължително.

Не липсваха срещи с отбори от други селища. През 1958 г. отборът на Долни Раковец участва в срещи за областно първенство в София – тридневен турнир. Отборът беше в състав: Иван Андонов, Аспарух Начев, Димитър Петков, Идаки Кралчев, Йордан Попов, Стефан Ширков, Анани Симеонов, Йордан Шадов.

През 1960 година в турнир за областно първенство в Кюстендил участваха: Томе Колев, Симеон Агин, Йордан Агин, Димитър Божков.

Високо майсторство през следващите години постигна в тази игра Йордан Шадов, който тренира и игра няколко години в представителния отбор на Селскостопанската академия, с треньор заслужилият майстор на спорта тогава Мошелов. Отборът се представяше отлично в студентски турнири

Стефан Ширков завърши двугодишна школа по волейбол, игра успешно в отбора на Радомир и в други отбори.

Финални срещи на републиканското първенство по волейбол в София 1954 г. Отляво на дясно прави - Стефан Ширков, Аспарух Начев, Томе Колев, Иван Андонов, Анани Ананиев, Идаки Кралчев, клекнали Димитър Петков (Ждопо), Йордан Попов (Банки).

Финални срещи на републиканското първенство по волейбол в София 1954 г. Отляво на дясно прави – Стефан Ширков, Аспарух Начев, Томе Колев, Иван Андонов, Анани Ананиев, Идаки Кралчев, клекнали Димитър Петков (Ждопо), Йордан Попов (Банки).

Борис Младжов игра няколко години в отбора на „Левски“, като започна да овладява майсторството в отбора на Полиграфическия техникум. Сега синът му играе в „Левски“.

За голямо съжаление волейболът, който беше любима и популярна игра сред младите в продължение на двадесетина години, вече е забравен. Днес в Долни Раковец просто не играят волейбол.

Advertisements