Водни мелници – воденици

За най-старата воденица се смята Ситнилската воденица. Тя е закупена заедно с мястото от братята Еленко, Яне и Петрун Ситнилски. След смъртта на старите се управлява от тяхните наследници Александър и Добрена. Заедно с тях участва и Ладе, който е бил слуга в тях и остава да живее там. Към воденицата е имало стоп ански постройки и навес за колите и добитъка на идващите да мелят от селото и от околните села. Имало е много работа. Понякога с дни се е чакало, за да се смели. Мели се както за хляб, така и царевичнво брашно за качамак. Около 1928 година воденицата е наета от някой си Арон. Същият се оказва много предприемчив, освен меленето на зърно, построява дарак и чепкало. Развъжда много птици – кокошки, патици, гъски. Развъжда също така и свине.

Собствениците на ситнилската воденица я стопанисват до 1947 година, след което е одържавена и продължава да работи още тридесетина години.

Другата воденица на територията на селото е Атанасовата воденица. Тя е била построена в съдружие между Атанасови, Папарски и Ненкови. Намирала се е на реката до Агина бахча в близост до изтичащата вода от Агино банче. Мляно е преди всичко за фураж. Воденицата е просъществувала докъм 1936 година.